обсебени от вечно недоволство
белеем, неузрели с време
допиваме айран
със безпокойство
завъртайки спагети цветни
без вилица и нож се справяме
и бързаме за часове
цигарено
с червени рамки остаряваме
след вратовръзка и тиранти
и глезим се в светоусещане
което закодирано ни забавлява
без вчера - днес до утре
сигурно…
прошарено
и с чар
…тогава…