автор: silence

Въртеше се неспокойно на стола. Мислите се блъскаха като топчета пинг понг из черепната й кутия и отказваха да се подредят в стройни редици, за да ги предаде в поредицата от символи, които компютъра щеше да изстреля в световната мрежа търсейки получателя.
Накрая написа само две думи.

-----Original MeRecievedRecievedage-----
From: her
Sent: Friday, …………. 2:53 PM
To: Him
Subject:
Искам те!

Те съдържаха абсолютно всичко, което искаше да каже. Надяваше се, че достатъчно добре я познава и ще я разбере.
Отговорът дойде светкавично.

-----Original MeRecievedRecievedage-----
From: him
Sent: Friday………… 2:57 PM
To: her
Subject: Re:
И аз. Като дойдеш.

Край. Намеренията бяха декларирани и потвърдени. Няма връщане назад.


Тръсна сака на тротоара и извади телефона. Докато набираше номера и чакаше сигнала се чудеше как да започне разговора - "Здравей" или "Аз съм"? "Добър ден, търся..." или направо да попита той ли е.... Чу задъханото "ало" и каза единственото, което успя:
- Пристигнах.
Секунда, две. Туп-туп на сърцето. Тишина. И:
- Идвам.
А гарите не са точното място където да се приготвиш за първа среща. Тоалетните в общия случай са тясни, зле поддържани и - по дяволите - нямат закачалки където да закачиш каквото и да било за да се преоблечеш, а да поставиш чантата си на мокрия под не е опция. Да не говорим, че мивките абсолютно винаги са поставени срещу вратата и е просто абсурдно да се поразголиш и да обереш с мокра ръка миризмата на спарен автобус без да се изложиш на риска да те видят през отворящата се постоянно врата...често даже самите врати не могат да се затворят.
Доближи лице до огледалото. Погледна очите си. Очакването ги правеше да излъчват особена светлина. Беше решила да не ползва никакъв грим. Само очерта устните си с почти незабележимо червило. То и без това от лекото треперене на ръцете си най-много да си извади окото. Усмихна се укоръжително на образа в огледалото.
И излезе.
Седна на ръба на подлеза и обгърна сака с крака. Извади книга и направи нещастен опит да чете - просто не искаше да се изнервя допълнително взирайки се във всяко лице.
Звън на телефон. Той е. Навярно няма да дойде.
- Ало - каза уплашено.
- Къде си?
- Ъъъ, ааа, отстрани. Седнала съм на подлеза. - Голямо обяснение няма що!
- Не те виждам.
Вдигна очи. Ей там в далечината един определено огромен мъж държи телефон до ухото си. Коремът му виси отпуснато над колана на късите панталони. Носи джапанки и полуразкопчана риза. Бррррр
- Ами - заекна ужасено тя - отстрани на един подлез. Точно зад мен е сградата на ...
- Май те виждам... Размахваш нещо в ръката си?
- Ъхъм...
Е не може да не демонстрира гадния си навик да размахва ръце когато говори. Ще рече човек, че използва знаците на глухите! Ядосано прибра книгата. Страхуваше се да погледне към онзи мъж. Усещаше с кожата си неговия поглед, но не искаше да седи и да го гледа с погледа на жертвена овца докато приближава. Не можеше да си представи как изобщо ще бъде с него. Опитваше се да си напомни, че обвивката не определя душевността отвътре, насилваше се да си спомни думи, изрази и мисли на които се бе възхищавала, но...
- Е, здравей!
Не беше ОНЯ. Две засмени и малко стреснати очи я гледаха без да примигват, а тя от облегчение загуби граматиката си.
- Тръгваме ли? - посегна към чантата той.
- Къде отиваме? - доста късно е да задава този въпрос.
Той се поспря. За миг тя видя в очите му искрица предизвикателство. Искащо. Обещаващо.
- Довери ми се.
Докато пътуваха из града тя се правеше, че разглежда сградите и хората по улиците, а всъщност пред очите й вървяха откъслеци от бележки и мейли.

Re: Да те попитам
От: him
Получена: ........... 11:17
Oтказах се от тоя бизнес с белите робини.
Все не можех да се разделя с тях.
А откак колегата Чикатило се издъни, си пълня фризера само със свинско!

Re: А дали не си
От: him
Получена: ........... 11:42
иии...,за серийния убиец -подходи прагматично - най-малкото никоя още не е изчезнала от клубовете по моя вина...

Знаеше, че му се вижда отнесена. Опита се да поведе разговор и за момент и двамата се отпуснаха. Гледаше ръцете му, които уверено въртяха волана, очите му, които внимаваха за движението. А нейните ръце не си намираха място. А планове имаше:

Да пътувам?
До: him
Изпратена: ........... 13:45
Обожавам - чистачките работят, движим се ... по мокрия асфалт. И ще е толкова естествено да положа глава на рамото ти, да завра носле зад ухото и да вдишам бааавно - да усетя как твоя мъжки аромат изпълва дробовете ми и от там се разлива по тялото. А и забрави, че пръстите ми ше стоят мирно - най-вероятно бавно ще пълзят нагоре по бедрото и сякаш под напора на тежестта съвсем естествено ще започнат да слизат по вътрешната му страна.

Остана без дъх спомняйки си това, което му беше написала. Гледаше го като омагьосана. Простичко и обикновенно осъзна факта, че го иска.
Излязоха от града. Изведнъж спомена я шамароса така, че тя се отказа да поддържа разговора.

Да попитам
От: him
Получена: ........... 15:50
Виж ,ще ти задам един въпрос съвсем хипотетично-директно:
Да кажем, че двамата по някава случайност сме сами на една малка поляна до един малък водопад. И пак по съвсем същата случайност сме голи.
Кажи ми колко време ще ми дадеш да правя с теб каквото си поискам.

А тя като на шега беше отговорила:

Е, това може да е хубаво.
До: him
Изпратена: ........... 16:42
Относно фантазиите - не може да не си чувал за едно схващане, според което, всеки свят, роден в нечие въображение, нейде съществува като действителност.
Та нищо чудно да не е фантазия това, а отражение, сянка на някоя паралелна вселена, където тия приказки на бележки и мейлове са истина и по някое време се скъсваме от чутовен, напоителен и греховен секс.

И ето я - полянката. Колебливо отвори вратата и пусна единия си крак. Беше тихо. Толкова тихо, че чуваше забързания си пулс. Пристъпи напред. Не смееше да се обърне. Затвори очи и се отдаде на спомени:

[ RECIEVED | 0001 | 0270 | 0000 | ---------- ]
:а ти? С какъв аромат обичаш да омайваш, моля :)
[ SENT | 0001 | 0260 | 0000 | ---------- ]
:казва се Pure Pearl и е лек и ненатрапващ. Когато се здрависваме може и да не го доловиш, но когато се доближа за да те целуна по бузата - със сигурност
[ RECIEVED | 0001 | 0270 | 0000 | ---------- ]
:чиста перла ... :)
:обичам леките аромати, които напомнят за човека, когато случайно ги доловиш някъде... А когато е при теб, те карат да го притиснеш мааалко по плътно :)
[ SENT | 0001 | 0260 | 0000 | ---------- ]
:ммм няма да се дърпам
[ RECIEVED | 0001 | 0270 | 0000 | ---------- ]
:лекото, невинно докосване на бедрата, м? И отъркването на гърдите в рамото или гърба. Невинно докосване на дланта с пръсти. Поглед, задържал се миг повече върху теб.
[ SENT | 0001 | 0260 | 0000 | ---------- ]
:караш ме да затварям ои и да си го представям всичкото това
[ RECIEVED | 0001 | 0270 | 0000 | ---------- ]
:а леката, почти приятелска прегръдка, в която телата ви се долепят плътно едно до друго... а ти си с гръб към него. И искаш дланта му да тръгне лееекичко нагоре и бавно да обхване гръдта ти. Или да седиш на земята, облегната в него, а дланта му да погали бедрото ти, започвайки от коляното и отивайки навътре ...
[ SENT | 0001 | 0260 | 0000 | --------- ]
:това е..нещо не знам как да го опиша. Облегната на мъжката гръб, защитена и в същото време цялата на показ
[ SENT | 0001 | 0260 | 0000 | --------- ]
:и така да затворя очи, да се облегна назад, да се разтворя цялата и да се потопя в ласката
[ RECIEVED | 0001 | 0270 | 0000 | --------- ]
:и усетил желанието ти, той да зарови глава във вратлето ти. Както стои зад теб. Без никога досега да го е правил, без да е сигурен дали няма да се дръпнеш... нежно и внимателно, постепенно усилвайки ... натиска си
[ SENT | 0001 | 0260 | 0000 | ---------- ]
:не те трая вече!
[ RECIEVED | 0001 | 0270 | 0000 | 1085750153 ]
:влажно. обикаляйки. усещаш силата, с която би могъл да завърти главата ти към устните ти. И ... почти с нежелание му отговаряш на целувката. Езиците ви се сплитат
[ SENT | 0001 | 0260 | 0000 | 1085750187 ]
:искам устните му там на вратлето и искам да се обърна и да се вкопча в него, но всъщност магията на целувката сякаш ме е забила в земята

Обърна се рязко и се сблъска се с него. Не смееше да го погледне в очите. А и не искаше. Знаеше, че той ще прочете в тях всичко, а не биваше, не биваше, не...но въпреки всичко повдигна поглед. Усмихна му се. Настъпваше нощ. Лятна нощ изпълнена с желания.
Той протегна ръка и обгърна кръста й. Привлече я плътно към себе си.
Дори не усети как инстинктивно прехапа устните си. Преглътна. Когато палеца му мина по ръбчето на брадичката й затаи дъх. Целуна я бавно и смирено. "Господи, сигурно съм луда"-тази мисъл премина през замъгленото и съзнание. Езикът му опипваше ъгълчетата на устните й. "С непознат мъж в някаква си гора" се стрелна за миг през нея и после тотално потъна в забрава. Освободи място за друго - за онова "искам те"и последвалото "не те трая вече".
А той постепенно проникваше навътре, палаво играеше в устата й и я предизвикваше. Дъхът й се смеси с неговия, усети вкуса му. Не можа да сдържи широката си усмивка.
- Какво? - попита дрезгаво той.
- Вкусен си - призна свенливо тя и усети как червенината я превзема.
Думите й го изненадаха. Никоя не му беше казвала това.
- Мммм, колко сладко се изчервяваш - не можеше да повярва, че това е напористото момиче, с което си пишеше. Пръстите му тръгнаха надолу по врата (знаеше, че тя обича това), към ключицата и бавно очерта пътя към вдлъбнината между гърдите.
Тя се зарадва, че толкова грижливо беше подбрала бельото си. Знаеше, че те - мъжете - очакват някакви пищни дантели, тъмни цветове (или розови!!!), жартиери...беше се нагледала на тях по билбордовете и списанията. Затова изгуби три часа за да подбере нещо семпло, което да я подчертава без да привлича погледа върху себе си. В края накраищата бельото беше само рамка, а тя толкова мразеше рамките.
Хищническата му усмивка я накара да се върне в настоящето. Копчетата не отказваха съпротива, ризата предаде кожата на корема й на очите му. Той постави двете си длани около пъпа й и разпери ръце. Искаше да покрие колкото може повече кожа.
Тя обхвана дупето му и се притисна до долната част на корема му. Усещаше го през панталоните толкова болезнено твърд...

Ъмммм...таковата....
До: him
Изпратена: ........... 19:21
Ти....колко твърд можеш да ставаш?[izchervqvam se][izchervqvam se][izchervqvam se]

Re: Ъмммм...таковата....
От: him
Получена: ........... 19:23
А ти колко твърд можеш да ме направиш?

Сега вече знаеше.