автор: glishev

Е, сагата продължава, как иначе...

ХРОТГАР тогава с дружината своя,
с храбри датчани чертога напусна;
Уелтеов(1) вождът достоен прегърна
в ложето кралско със радост сърдечна.
Кралят-на-Славата(2) беше изпратил
воин безстрашен от Грендел да пази
залата, още покоя на Хротгар.
Датският властник тогаз довери се
на здравите мишци и волята свише(3).
Беоулф смъкна желязната риза,(4)
шлема си даде на свой сънародник,(5)
меча си също(6). Грижовно заръча
вярно да пази доспехите скъпи.
Думи такива изрече героят,
Беоулф гаутът, преди да си легне:
"Мисля, че силен съм, колкото Грендел
смята, че той е; и в лютата битка
няма живота му с меч да отнема,
макар и да мога. И щит ми не трябва -
няма да смогне към мен да посегне,
макар и свиреп да е моят противник.
Ако поиска той в доба потайна
в залата пак да се вмъкне, неканен,
с голи ръце ще го срещна на прага.
Нека пък Господ реши и отсъди
кой да си иде оттук победител."
Вождът назад се отпусна спокойно.
С него и всичките храбри другари
легнаха тихо по пейките дълги(7).
Никой от гаутите нямаше вяра
в свойта родина че пак ще върне,
сродници дето го чакат със обич(8).
Вярно те чувстваха как участта им
бе ги довела на смърт в тая зала.
Господ обаче чрез тях се погрижи
мир да настъпи в пределите датски.
С гневната сила на Беоулф Храбри
сякаш те всички врага си сразиха.
Вярно разправят, че води Съдбата
земните твари. Сред нощ непрогледна,
в сянка обгърнат, промъкна се Грендел.
Спяха бойците - пазачи безгрижни.
Бдеше единствено вождът им бодър.
Беше такава Господнята воля:
той да не бъде отнесен във мрака,
както готов бе, изпълнен със сила,
с воинска ярост и стръв за победа.
Беоулф буден врага си дочака.

1.Уелтеов - датската кралица, съпруга на Хротгар.
2.Кралят-на-Славата - Бог.
3.Хротгар се доверява на храбреца и на Божията милост.
4.Макар по-рано да е споменал, че ще се бие с ризницата си.
5.Един от спътниците на Беоулф; те не се оттеглят с датчаните, а остават с него
в залата.
6.Докато по-рано се спомена, че оръжията им са извън залата. Но може би
са ги внесли, докато са се подготвяли за нощуване.
7.Типично. По принцип след пир придворните оставали да спят по дългите пейки
в залата.
8.И въпреки предчувствията си остават. Сптниците на Беоулф, който е идеален
герой, също са идеални. Те са образец за лоялност към господаря. Все пак биха
могли да чакат будни като него, но Съдбата или Бог вече са предрешили, че
някои от гаутите трябва да загинат, както и че само Беоулф може да се сблъска
с Грендел.

Тази част от поемата е може би най-натоварена с расъждения за съдбата и нейната сила в човешкия живот - поне от преведените дотук. Личи си, че поетът е привързан едновременно към две светоусещания: към християнското, където Бог може във всеки момент да прояви гнева или милостта Си, и езическото, според което дори Всеобщият Баща Один не може да промени своята участ или предрешения от богините на Съдбата - норните - дял на някой смъртен. Типично за Севера е отъждествяването на Божията воля със Съдбата. Това поражда и донякъде безнадеждния тон на цялата староанглийска литература, защото от нейните страници можем да се убедим, че Бог никога не променя решенията Си.

_________________
Предишна част: Беоулф IX
Следваща част: Беоулф XI