автор: Kateto

Когато те няма до мен
часовникът тихо замира,
денят крещи уморен
от безвремие и от безсилие.

Когато те няма до мен,
е студено, като в преддверие.
Любовта ми е паднала в плен
на твоето мъжко неверие.

Когато те няма до мен,
страховете ми пак се надигат
и грозно танцуват. Смутена
се моля отчаяно пак да те видя...

Когато те няма до мен,
душата ми бавно умира.
Ела, прегърни ме, дъхът ми стаен
съживи със целувка, не спирай...

Разкажи ми без думи твоята притча,
гали ме, плачи, замълчи уморен...
Повтаряй ми, че ме обичаш,
когато те няма до мен...