автор: 6ureia

Затворен Кръг
и вътре ти.
Усещаш:
скоро ще умреш-
тук няма устрем и мечти,
а само скреж...
Само скреж!

Нима е краят на света
тоз Кръг
и как така
настъпва твоя сетен ден,
щом ти си още нероден?

О,как желаеш да избягаш
от този Кръг!
Но можеш само в кръг
да бягаш...
Само в кръг!

И няма тук
за теб пощада:
ще бъде твойта младост клада;
и ти на нея ще гориш!
И ти ще викаш и крещиш...

Добре дошъл във Ада!

Кръгът затворен,(мислиш ти),
е смърт за теб.
Уви!
Уви:
смъртта не е кръг,
тя е Брод,

Кръгът е твой парцел живот!

Започваш болно да мечтаеш,
във облаците да витаеш,
да търсиш свойта свобода...

О,ти не знаеш,
каква илюзия е тя!

И щом от болка се събудиш,
ще видиш ти със изненада,
че пак си тук...

Ще се очудиш,
как вечен може да е Ада.
* * *
Затворен Кръг
и вътре ти...
Напред хвърли се,
полети,
от птичи поглед да прозреш:
Кръгът си ти,
а ти си скреж;
Кръгът е в теб,
а ти си лед...

Проклет живот!

Неще избягаш,
дори да бягаш!

Смъртта е Брод
и свобода,
но има своята цена:
все питаш се,така сломен,
Хамлетовски нерешен,
дали и там,в смъртта,отвъд,
неще си пленник на Кръгът...