автор: gumbert

Сбогом. Остани студен
Сгъстява се мъглата. Време е да се сбогуваме.
Моя овощна градина, млада кора,
Моя овощна градина, самотна тук под хълма –
И снежни вълни, и ветрове зимни
Предстои ти да преживееш без мен.
О как бих искал аз да те пазя
От зайци, елени, мишки и яребици –
От всички, които са лакоми за твоите спящи овошки!
Но тази зима ни птици, ни звяр
Ще прогони от тебе моята пушка...
Зная аз: ще се справиш. По-лошо е другото:
Понякога грейва слънцето зимно,
И макар не напразно си тук под северния склон
Посаден, и с това от лъчите защитен –
Ти не се доверявай на ненавременната топлина:
Не от пролетта, а от лъжата е стоплена земята;
Не студа ще ти навреди, а топлината.
Не бъди доверчив към лъжите природни...
Но стига! Сбогом. Остани си студен!
Не ще се видим през цялата зима.
Ще бъда заобиколен от брезата и клена;
Те, в сравнение с теб, са доста по-груби,
Повече им отива брадвата – не лопатата...
С душата си, моя овощна градина, ще остана при теб,
И заедно с тебе във зимната ледена нощ
Ще се срасна аз със земята,
Повтаряйки твоя път и съдба.
За останалото нека се погрижи Бог.