предишен репортаж
Все пак оказа се, че не било нова стена, а просто барикада от шкафове, легло, маси, бюра и разни дреболии, които е чудно как се вместват в два пъти по-малка стая. Не рискувам да се боря с тази барикада - не помня вече кое къде с какъв пирон съм ремонтирал. Продължавам смело напред.
Хайде, след като се срещнах със започнатите недовършени работи, да видя има ли някаква нова работа да започна. Казват, че в такъв момент започнатото не обича да се свършва. Може някоя кухненска? От десетина години не съм готвил като за себе си. Я да взема да зарежа тия унивириситети и пълненето на празни глави, па да се хвана за пълнене на чушки, тиквички, патладжани, гюведжета, кокошки... Нема да стане. Сега все още пътувам, а то кухнята си иска цял ден врътка.
Ех, все така съм си - почна нещо да си мисля и все не мога да го довърша. Ето, оня ден почнах да си мисля за плажа, едвам измислих да си полегна и съм заспал. Както си седя на стола. Не щеш ли идва студент и ме буди - някаква тема за дипломна работа. Почнах да мисля па му казах да напише каквото му хрумне. Но ме събуди и мисълта за плажа си остана недомислена. А беше една хубава мисъл с много лежачка. Може да се заема да рекламирам легла? Добър съм в тази област - немам равен. Във влака веднага заспах. И тъкмо засънувах, че съм пенсионер и някакъв идиот започна спор с кондуктора защо билетите са различни и как политиците са виновни за това. И тази мисъл ми се заби като с чук в главата и останалите мисли избягаха. Ама ще се върнат - те са все недосяни-недовършени.
Та вървя напред и си мисля. Главно за това, че ме мързи да мисля. Може би мисълта е болка и трябва да се употребява с мярка? Айде да му я измислим мярката. Така, веднъж месечно, ама само за 5 минути. Малко мазохистично си пада, ама от мен да мине. И трябва да има някакъв стимул. Една мисъл - една заплата. Ама чак пък една мисъл? Не е ли множко при тези заплати? По-добре една мисъл за 1000 евро. Да, така по-леко ще се преглътнат мислите. Но при тия заплати много време ще мине и няма да могат да се навържат. Но пък ценя си мислите - за по-малко няма да дам нито една! И така зле и онака кофти. Няма кво да му мисля - когато искат нека идват мислите, боли, не боли - ще ги изтърпя. А сега по-добре да позяпам какво има наоколо.
А, ето и една работа. Хубавичка, закръгленка, мека, нежна. И блондинка! Само за мене. Усмихва ми се. Протягам ръка да я погаля. Не се дърпа, дори премия обещава. Бързо си правя сметката: ежедневни усмивки и премия в аванс излиза повече от 1000 евро месечно. Каква хубавица! Съгласен съм на ненормиран ден. Може и премиите да бъдат по-големи. Работното място - съвсем уредено. Дори с канапе! Ех, каква лежачка ще падне! Посягам с две ръце към работата. Дори съм готов сериозно да се заема с нея. А тя веднага: първо подреди Авгиевите обори - пробен период и без заплата, после командировка до Африка да плетеш кошници - туземна заплата, после на лов за птици в Афганистан - местна заплата... и така 12 месеца пробен период. И няма 13-ти месец. Егати и работата! Аз да не съм супермаркет!? Отблъсквам я и побягвам бързо и по-надалече.
Срещнах и група мои клетки. Не знам как са попаднали преди мене тука. Лежат изнемощяли и чакат да пийнат кръвчица. Съжалих се над тях, разклатих зъб и плюнах върху им. Нещо се поразмърдаха.
- Здравейте, - казвам им, - Как се оказахте тука?
- Помниш ли онази, дето ти взе половината девственост? Тя ни довлече дотук.
- Толкова време?! Как издържахте бе, дечица?
- Тука има едни дето се налитат на бой, та от време на време нещо и на нас се пада. А и колко ни е на нас - ние сме едно нищо и никакво порязване. При тебе беше топло, а сега е студеничко тука, ама свикнахме. Па и като огладнеем - самоизяждаме се, та храна все се намира.
- Бедничките мои, толкова години ви оплаквах, толкова тъгувах по вас!
- От време на време и някоя от сълзиците ти ни достигаше, та се ококорвахме. Ама и твоите сълзи дребнички и лютивички. Я му дръпни едни по-едри, по-сочни, по-крокодилести. Не се стеснявай - свои хора сме.
- Откъде бе, чичковци у мене и едри сълзи? Само като ме фане алергията и тръгват едни, ама гола вода. Виж, да плюна - имам я сочна.
- Бива, бива, да не ти е уроки. Па плюни още веднъж, да се постегнем, да се докараме, че тук една друга половинка сме си намерили, може да я прикоткаме.
Плюнах още два пъти, да имат запас до следващата година. Оправни са - ще се уредят. Ама жалко, че тъй рано ме напустнаха. Можехме още някоя и друга година да си пийваме с тях винцето. Сега е късно да се съберем отново - всеки си уредил живота, забравили сме кое до кое пасва.
140305
ниво 0
Сладар