автор: paris

Не съм състезателен кон,
не влизам в класация никога
и гледам през крив макарон
стълбището за победители.

Да бях се наместил поне
сред първите няколко осем,
сред първите осем мъже,
които се мяркат в живота ти.

Но нямах прекрасния шанс
или може би го пропуснах...
Покланям се с тих реверанс,
край тебе ухае на вкусно.

И всичките твои мъже
са някак така достолепни...
Високи и с яки ръце,
имотни... А аз съм... Къде ти!

А аз съм недъгав лалугер,
седмак се родих. Недоносен
и нямам високи кундури
да стигна до теб, да докосна

лицето ти (мляко с какао),
косите - китайска коприна.
Поглеждаш ме някога вяло
и чудя се дали ме има...

Не съм състезателен кон.
Задръстен съм, истински "лузер",
но правя ти нисък поклон,
живееща в облаци Музо.