автор: Winston

как равнодушно и колко нелепо
с теб разминавам се...
нямаше нищо, отива си нещо,
без думи останало.

къде ли потънаха всичките погледи,
дръзко откраднати...
очите сега, питат ледено,
защо бе тъй хладен ти...

но мен ме боли,макар да вървя
гордо изправена.
макар да изглеждам, че гледам през теб,
теб търся, неканена.

знам, че зад мойто студено лице,
крия аз болката,
дали зад погледа, вперен напред,
пазиш ти спомена...

колко е глупаво, колко нелепо,
не знаеш...че всичко бих жертвала...
досущ като теб, така равнодушно,
оскърбена, си отива надеждата.

как равнодушно и колко нелепо
днес разминавам се
с теб-стара мечта, неуморна надежда,
едно безсловесно очакване...