автор: osi4kata

Спря дъхът ми.
Покълна нощта
зад гърба
на окъпана нива.
Свири циганче там
със листо.
Недохранено,
волно,
щастливо.
Спря дъхът ми.
Роди се звезда.
Не изплака.
Звездите са тихи.
Тишината е
тайна врата
към вълшебния свят
на звездите.
Спря дъхът ми.
Целуна ме ти.
Боже...
Имало нощи и в Рая...
Не, не спирай...
Не спирай.... Свири,
волно циганче...
Карай до края...