Какъв тъничък сърпец е луната в нощта -
каква грозна, зловеща коса!
Как люлее се нежно на небе на ръба -
свирепа луна на Смъртта!
Тази вечер луната е до глупост добра -
зла е, зла е, проклетата котка!
Ще погали с опашка носа на деня -
ще замахне с опашката си - коса...
Гальовно протяга се, мърка едва -
с остър хрип - кикот тя изсвистя...
Денят кихва, разсънва се...колко стана часа?
... главата на Зимата се търкулва за дълга разходка.
По дирята и тръгват цветя.