автор: ipalam

С пролетта сякаш всичко възкръсна:
хълмът светна - зелен и висок,
дива слива от цвят ще се пръсне,
ще умре от априлски възторг.

Аз вървя по пътеката стръмна,
аз съм само един минувач
и не зная дали се разсъмва,
или пада библейски здрач.

Зная само, че днес е неделя,
че съм сам в този пролетен ден,
че китайска стена ни разделя,
построена от теб и от мен.

А природата лудо танцува
над баналност, богатства, беди...
Двама влюбени се целуват
и в нозете им падат звезди.

И луната свенливо загръща
свойте обли докрай рамена...
Гледам влюбените, преглъщам
и обръщам глава настрана.