На един скъп приятел, за когото е време да се научи да си прощава.
Някоя нощ,
слез долу в ниското
в тъмните ъгли на душата си ,
избърши с поглед праха,
раздери паяжините с пръстите си
остържи калта полепнала
по мислите ти
притаи се, притихни, усмири се.
чуй сърцето си - ето - прескочи
два-три такта, докато изтласкваше
обидата, съмненията, болката
огорчението.
Ето, чуй го сега - сърцето ти е
толкова, толкова чисто!
Светлина, тишина, затаи дъх...
Хайде спри се!
Чуй себе си.
Огледай се. Усети се-
Ти си! Ти си - съвсем
съвсем истински!
Време ти е - обичай се!
Аз ти простих! Прости си!