Част 1. Паркът
Поглеждам часовника, минава един часа след обяд, време e вече да позвъня. Изваждам от джоба мобилния си телефон и натискам малкия зелен клавиш. Удобно нещо са тези апаратчета, иначе щях да объркам поне два-три пъти дългия телефонен номер.
- Ало, здравей, Георги! - чувам приятния глас на Силвия.
- Здравей, Силвия! Аз съм вече тук, в центъра, до хотела - казвам аз.
- Да, добре! Почти съм готова, след около петнадесет минути ще бъда там. Чакай ме около хотела, като наближа, ще ти звънна.
- Да, разбира се. Ще бъда тук. Чао! И - до скоро!
- Чао, чао!
Двадесет минути не са кой знае колко време, отправям се бавно към площада, като постоянно си гледам часовника и се старая да не се отдалечавам много от мястото за среща. Неделя е и по това време няма много хора по центъра. Явно зимният януарски ден предразполага по-скоро към следобедна почивка, отколкото към разходки на открито. Мисля си, дали ще позная лесно Силвия, след като никога досега не съм я виждал така, на улицата. Даже нямам представа, с какво ще е облечена. Знам само, че предпочита дънките - пред полите. Но - предполагам, че русите й коси и блясъкът на зелените й очи ще привлекат веднага вниманието ми.
Вече е време, насочвам се обратно, като внимавам да не пропусна позвъняването. Минавам покрай хотела, продължавам още малко нататък. Срещу мен върви хубаво младо момиче, първо виждам русите коси, а след това и - познатата усмивка на лицето. Силвия е! Спирам и я поглеждам с възхищение! Облечена е с дълго черно палто от някаква шумоляща материя, с тъмносини клоширани дънки и с черни елегантни ботуши с остри върхове. Пред мен стои една прекрасна млада дама!
- Здравей, Силвия! - казвам. - Радвам се да те видя! Изглеждаш страхотно!
- Здравей, Георги! Благодаря ти! - засмива се Силвия.
Тръгваме бавно един до друг, на високите си токчета тя е почти колкото мен - на ръст. Забелязвам, че дори плътната материя на зимното палто не успява да прикрие съблазнителните извивки на гърдите й! Опитвам се да си припомня, кога за последен път съм минавал по улиците с такава ослепителна млада красавица. Не мога да си спомня, явно е било много, много отдавна...
- Къде предпочиташ да отидем? - пита ме Силвия.
- Нека да бъде в някакъв ресторант. С тиха приятна музика и - достатъчно добър за прекрасната дама до мен! - опитвам се аз да бъда галантен, въпреки че усещам езика си леко пресъхнал.
- Благодаря! Ами тогава... Искаш ли да пробваме в парка, знам там едно такова място? Тъкмо ще се разходим малко на чист въздух. - предлага тя.
- Разбира се, нека да е там. - в момента съм готов да отида с нея и до края на света.
Стигаме до стоянката с такситата и влизаме в първото. Силвия обяснява на шофьора - до къде сме и потегляме. Седим един до друг на задната седалка, приятно е, иска ми се да погаля ръката и, но все още не смея.
Паркът се оказва наблизо, улиците са свободни, така че след няколко минути вече сме там. Плащам на шофьора, естествено - без да прибирам рестото и слизаме от колата.
.....
Бавно вървим по заснежената алея. Въздухът е кристално чист, а между оголените клони на дърветата проблясват слабите лъчи на зимното слънце. Силвия се доближава до мен и ме хваща под ръка. Усещам тялото й, прилепено до мен и това ми навява спомена за онези няколко часа, които прекарахме заедно. Няколко часа - прелетели като миг. Миг - кратък и в същото време - колкото цяла една Вечност...
И ето споменът изведнъж оживява и аз вече усещам допира на нежната ти кожа, дъха ти, гърдите ти с набъбналите зърна - мечта за всеки ренесансов художник, мислено прокарвам ръка по великолепните извивки на бедрата ти, после те галя по гърба, корема, ръката ми се спуска все по-надолу и по-надолу... Докосвам те нежно там долу, усещам горещата ти влага и разтварям устните ти с пръсти, ти ме обхващаш с бедрата си и аз бавно прониквам в теб, а пред очите ми са страхотните ти гърди.. .
- Обичам да се разхождам тук - и през лятото и през зимата - гласът на Силвия достига до мен и ме връща отново в реалността.
- Да, имаш право - тук наистина е хубаво. Тихо, спокойно, уж сме в града, а в същото време изглежда - почти като в планината.
- През лятото идвам тук и да бягам - за здраве. Но през зимата - само на разходки. Всъщност, ако си обърнал внимание - кварталът, в който живея е сравнително наблизо.
А паркът наистина е вълшебен, защото аз отново се пренасям там, в онази стая, наситена с гореща страст, ти вече си върху мен и си започнала своя езически танц. Русите ти коси са разпилени по раменете, погледът ти е премрежен, а гърдите ти отново ме омайват с изваяните си форми. Усещам как възбудата ми нараства все повече и повече и всячески се опитвам да отдалеча края. Ти, като че ли разбираш и забавяш движенията си, после се навеждаш над мен, a аз заравям глава между влудяващите ти гърди...
- Ето, че почти стигнахме - показва ми Силвия къщата пред нас, с димящия комин.
Минаваме през малката веранда и влизаме в залата на ресторанта. Вътре е топло и приятно, а тихата музика и камината създават усещане за уют. Сервитьорът ни посреща още от вратата и ни показва свободните маси. Избираме тази - в сепарето, в дясно. Силвия сваля палтото си, аз го поемам и закачам, а после събличам и моето. Забелязвам, че отдолу е с бледозелена, плътно прилепнала блуза, разкриваща релефа на страхотните й гърди. Това веднага привлича няколко погледа - най-вече мъжки - от съседните маси и ме кара да се усмихна, защото съм подготвил една малка изненада за красивата млада дама...
Сядаме и разглеждаме менюто. Поръчваме две чаши червено вино и някакви екзотични блюда. Докато чакаме виното и разговаряме, забелязвам как очите на Силвия отразяват играта на пламъците от камината и проблясват с всички нюанси на зеленото. Погледът й почти ме хипнотизира и...
Отново съм там, с теб в онзи безкраен миг от времето. Усещам гърдите ти върху мене, намирам с пръсти зърната им и леко ги притискам, галя ги, играя си с тях, ти отново забързваш ритъма на танца си, а аз се опитвам да ти помагам, доколкото мога. Започвам да усещам спазмите ти, всичко останало загубва смисъл в този момент, възбудата ме обзема изцяло, краят все пак идва и...
- Наздраве! - отново чувам топлия глас на Силвия и виждам, че държи в ръката си чаша червено вино.
- Наздраве, Силвия! - вдигам моята и я допирам до нейната. Лек, кристален звън се смесва с тихата музика. - Нека пием за този прекрасен миг! И нека да не е последен за нас!
Сещам се за подаръка, който съм донесъл за нея и изваждам от джоба си малкото пликче.
- Имам една изненада за теб. Искам да ти подаря нещо, което да ти напомня за днешния ден. А ти - като по поръчка си облякла тази красива зелена блуза - казвам аз и подавам на Силвия малките камъчета, с цвета на очите й.
- Благодаря ти! Ти винаги ме изненадваш с нещо! Много са красиви! Веднага ще ги пробвам - казва Силвия, с неприкрит възторг и закача колието със зелените авантюрини на изящната си шия. След това ми подава гривната с думите - помогни ми, моля те!
Тя протяга ръката си към мен, а аз заемам със закопчаването. Ръката й е малка и крехка, което засилва контраста с натежалите гърди. С малко повече усилие - чувствам пръстите си доста непохватни - все пак се справям със закопчалката и камъчетата вече блестят с цвета на очите й.
- Страхотни са! От доста време се канех да си потърся, но все отлагах. Все едно си знаел! - казва Силвия, като протяга ръка и разглежда гривната.
- Радвам се, че ти харесват! Малко се боях, че може и да сбъркам. Но сега виждам, че на теб изглеждат далеч по красиви, отколкото на витрината! - заглеждам се и аз в камъчетата.
Музиката спира за кратко, а след това отново зазвучава с гласа на вечния Елвис. "Ти ще останеш завинаги в съзнанието ми" - пее кралят на рока и песента ни обгръща с чувствената си мелодия. Силвия изважда тънка бяла цигара, а аз й поднасям огън със запалката. Тя дръпва леко, после изпуска малко облаче дим, поглежда ме и казва:
- Поздравявам те с тази песен!
- Благодаря ти! Песента наистина е страхотна! - отвръщам аз с признателност.
Отпиваме по глътка от искрящото вино и се заслушваме в музиката. До съседната маса, небрежно кръстосала крака, седи симпатична млада дама, пред чаша червено вино - като нас - и чете книга. Огънят в камината, нежната музика, дамата с книгата - всичко това ме кара да се чувствам някъде далече, далече от обичайната за мен обстановка.
- Знаеш ли, Силвия, всеки път, когато съм с теб, имам странното усещане, че сънувам. Или - че съм се пренесъл за кратко в някакъв друг свят. А пък сега паркът и ресторантът засилиха още повече чувството за нереалност. Честно казано - дори и не съм мечтал, че някога ще изпитам подобни емоции. Светът, в който живея е подреден и спокоен, а едновременно с това - толкова досаден и скучен.
- Аз съм истинска! Не съм сън! Ето, нали ме усещаш - засмива се тя и поставя ръката си върху моята.
Замислям се за кратко над думите на Силвия и продължавам:
- Да, разбира се, че си истинска. И - дори бих добавил - много естествена и земна. И все пак - в спомените ми винаги ще си останеш като сън, по-скоро - като сбъдната мечта - продължавам да философствам аз.
- Е, може би все още е рано - за спомени. Надявам се, че още ще се виждаме, на мен също ми е приятно с теб. Пък и нали вече си го пожелахме - с наздравицата! Това място е специално, тук желанията винаги се сбъдват!
- Да, дано да си права! В такъв случай... смятам да си пожелая още нещо. Може ли?
- Разбира се! И какво е то? - поглежда ме Силвия.
- Ами... мисля си, след като го искам толкова силно - дали и днес ще ме поканиш отново у вас?
- Щом го желаеш толкова силно, значи ще се сбъдне! - засмива се Силвия и отново вдига чашата - Наздраве!
- Наздраве! - отвръщам аз.
Тя отпива глътка от чашата, поставя я на масата, изтрива внимателно устните си със салфетката, поглежда ме и казва:
- Аз ще те напусна за кратко. Нали разбираш... - усмихва се тя.
- Щом трябва - разбира се - искаш ли да дойда с теб?
- Не, не! Няма нужда. Била съм тук - всичко е наред - възпира ме Силвия.
Тя става и се отдалечава към отсрещния край на залата. Проследявам я внимателно с поглед. Походката й е стегната, а движенията - плавни и отмерени. Дънките й - също както и блузата - са прилепнали плътно и разкриват една вълнуваща гледка. Особено - за някой като мен, който знае - какво се крие под дрехите й.
След няколко минути Силвия се връща обратно, аз отново я следя с очи и се наслаждавам на изящната й походка. После ставам, отмествам стола и й помагам да седне.
- Забелязах - докато те гледах, че изглеждаш еднакво добре - както на отиване, така и на връщане. Май вече започнаха да ми завиждат - от съседните маси - казвам аз с неприкрита гордост.
- И все пак - как ти харесах повече - на отиване, или на връщане? - смее се Силвия.
- Ами... не е лесно да преценя. Но... когато идваше насам беше наистина ослепителна! Походката ти, косите, усмивката и - тези страхотни гърди, които така умело си подчертала с блузата! Наздраве!
- Наздраве! Благодаря ти! - отвръща тя. Докосваме чашите и допиваме последните глътки вино.
- Искаш ли да поръчам още вино? Или - нещо друго? - питам аз.
- Не, благодаря! Беше много хубаво, но може би е по-добре да тръгваме вече - поглежда ме тя. - Пък и нали трябва да остане време и за сбъдването на желанията - усмихва се загадъчно Силвия.
Махам с ръка на сервитьора и искам сметката. После плащам, без да обръщам внимание на рестото. В компанията на такава дама, парите просто загубват смисъла си. Оглеждам за последно ресторанта, като се опитвам да запечатам всички подробности в съзнанието си. За да мога после още дълго да се връщам тук със Силвия - в спомените си...
Излизаме в парка, тя отново ме хваща под ръка и тръгваме обратно по алеята. Вървим без да разговаряме - всеки сам с мислите и желанията си. Изведнъж се чува някакъв глух протяжен рев, аз леко се сепвам и поглеждам с учудване Силвия:
- А, това е лъвът! Може би му е студено - казва тя.
- Ха! Значи тук се разхождат и лъвове - оглеждам се аз с безпокойство.
- Е не, не се разхождат. Има малък зоопарк наблизо. Някой път - през лятото ще ти го покажа - отговаря тя.
- Ще ми бъде интересно да дойдем тук отново - през лятото. Тогава може би всичко ще изглежда по-различно - казвам аз, като мислено добавям още една точка към списъка на желанията.
- Искаш ли да си извикаме такси - пита ме Силвия.
- Да, разбира се - само ми кажи номера - отвръщам аз и вадя мобилния телефон от джоба си.
След няколко минути вече сме в таксито. Силвия обяснява на шофьора до къде сме и потегляме. Седим един до друг, тя ме хваща за ръката, поглеждам я и се усмихвам. Забелязвам, че бузите й леко са поруменели - вероятно от виното, а може би и от януарския студ. Улиците са все така пусти и таксито ни докарва бързо до квартала на Силвия. Слизаме на около стотина метра от дома й и тръгваме към него. Малко преди да стигнем до блока решаваме, че не е необходимо да възбуждаме излишно любопитството на кварталните клюкарки и се разделяме - тя избързва напред, а аз изоставам.
Влизам след нея във входа, качвам се бързо по стълбите до етажа й, вратата е леко открехната, отварям я с ръка и прекрачвам прага. Вече съм в дома на Силвия, ето закачалката на стената, малката лампа до нея, усещам познатия ми аромат и най-после се убеждавам, че понякога желанията наистина се сбъдват.
След магията на зимния парк и почти нереалната обстановка в ресторанта, осъзнавам, че днес - за кой ли път, отново ще се пренеса в един друг свят...
Част 2. Домът на Силвия
Ти ме посрещаш с усмивка и ме въвеждаш в стаята отсреща. Всичко е както преди - шкафът, табуретката, леглото…
- Студено е - казваш, като включваш малката печка с вентилатора. - Искаш ли да се сгреем под душа, докато тук се затопли?
- Да, разбира се! - отвръщам аз, като вече си представям горещия душ и теб - под него.
- Давай тогава, събличай се - и започваш да сваляш бързо дрехите от себе си.
Аз също започвам да се събличам, като не те изпускам от погледа си. Дънките ти вече са на пода, после сваляш и блузата. След това разкопчаваш сутиена и го пускаш върху нея. Доближаваш се до, мен показваш ми колието с малките зелени камъчета и се обръщаш с гръб, аз ти помагам, успявам да го сваля от врата ти, а ти го поемаш с ръка. Не мога да се въздържа и те прегръщам, отзад, като ръцете ми веднага намират гърдите ти, целувам те по врата, заравям лицето си в косите ти, усещам ефирния аромат на парфюма ти. Възбудата вече ме обзема и…
Ти се засмиваш и казваш:
- Почакай малко, ще има време за всичко, нали бяхме се запътили към душа - измъкваш се ти леко от ръцете ми, сваляш бикините си и ме поглеждаш с очакване.
- Да, права си, май почти забравих за душа - отвръщам аз и също свалям всичко от себе си.
Минаваме отново - вече голи - през малкото коридорче и влизаме в банята. Ти завързваш с малка панделка косите си на опашка и пускаш душа.
- Да знаеш, че обичам водата да е по-гореща. Внимавай! - казваш, като влизаш под струите на душа.
Аз също заставам до теб, вярно водата е доста гореща, но е приятно след януарския мраз навън. Докосвам те нежно с длан, а ти прокарваш по гърдите ми ароматния сапун, който вече държиш в ръката си. Хващам нежната ти китка, вземам от теб сапуна и започвам да покривам с пяна всеки сантиметър от гладката ти кожа. Първо раменете, после гърдите ти - на тях отделям особено внимание - докато пяната ги покрие изцяло, следва корема, после се спускам все по-надолу и по-надолу, усещам съвсем леко наболите ти косъмчета там, докосвам нежната кожа между бедрата ти, прокарвам пръсти по гладките устни на твоята женственост, ти вече си цялата гореща, хлъзгава, блестяща. Като Афродита, току-що изплувала от морската пяна… Сега сапунът отново е в теб, ръката ти се движи по корема ми, продължаваш надолу, докосваш члена ми, отначало нежно, после започваш да го галиш, хващаш го и го стискаш леко, усещаш как възбудата ми нараства, усмихваш се, без да го изпускаш и ме придърпваш към себе си - под душа. Аз те прегръщам, а ти се притискаш към мен, горещите струи ни обливат, отмиват пяната и всички задръжки от нас, а аз обсипвам с целувки лицето ти…
- Ще те чакам в стаята - казваш ти, като се увиваш в хавлията и излизаш от банята.
Затварям едновременно и двата крана на душа, вземам кърпата и се подсушавам. После я закачам, минавам бързо през коридора и влизам в стаята при теб. Там вече е топло, щорите са спуснати, а от колонките на уредбата се носи позната музика. Ти лежиш на кревата, гола, подпряла главата си с ръка, възбуждащо хубава и неприлично красива!
- Бари Уайт? - питам аз, като кимам с глава към колонките, без да откъсвам очите си от теб.
- Да, харесва ли ти? - питаш ти. - А после е Шаде - на същия диск.
- Да, харесва ми. Много! И Шаде - също. Бари Уайт е страхотен - музиката му като че ли е наситена с някаква дълбоко затаена страст, а Шаде - тя пък е толкова порочно чувствена, че вероятно, ако се беше родила преди век - църквата със сигурност щеше да я анатемоса.
- Ела - казваш ти с усмивка - от тук се чува по-добре.
Доближавам се до теб, сядам на леглото и прокарвам ръка по гладката ти кожа. Докосвам гърдите ти - така сластно натежали, прокарвам пръсти по зърната им - усещам ги, как постепенно набъбват, после те галя по бедрата, корема... Ръката ми се плъзга по всички твои извивки и гънки, опитвам се да запомня всеки детайл и всяка подробност от твоето така възбуждащо и женствено тяло. Контраста на тънката талия и приятно закръгления ханш, изящната линия на краката ти, крехките и нежни ръце на фона на страхотните и натежали гърди, страстната дълбочина, стаена в очите ти - зелени, с цвета на камъчетата и ведрата, непринудена усмивка, огряла лицето ти.
Навеждам се и прокарвам езика си по гърдите ти, обхождам с него зърната им, после леко ги хапя, играя си с тях. Усещам ръката ти как докосва члена ми, започваш нежно да го галиш, а аз засмуквам зърната - едно по едно, обхождам ги с език, усещам как възбудата ме обзема все повече и повече. Намирам с ръката си - гърдите ти, галя ги, леко ги стискам, докосвам зърната им. После плъзгам ръката си надолу, докосвам гладките устни на интимната ти женственост, разтварям ги с пръсти, потъвам постепенно в теб и усещам горещата ти влага. Вече не издържам, изправям се леко, ти се завърташ, лягаш по гръб, а аз се отпускам върху тебе, ти разтваряш бедрата си, помагаш ми с ръка, а аз те намирам и започвам бавно, съвсем бавно да потъвам в теб... Ето вече съм целия в теб, бедрата ти ме обхващат и ти ме притискаш към себе си, като че ли искаш да ме погълнеш, а аз - да проникна колкото се може по-дълбоко в теб. Започвам да се движа в теб, без да бързам, пред очите ми са гърдите ти, зърната им са сочни и набъбнали, спирам за кратко и заравям лицето си между тях, а ти ме прегръщаш и притискаш. Усещам колко си гореща и продължавам отново да се плъзгам в теб, като постепенно забързвам ритъма, а ти се движиш под мен, като засилваш все повече и повече възбудата ми от акта. Времето вече е спряло, всичко извън нас е загубило смисъла си, като че ли сме се пренесли в някакво друго измерение. Движенията ни стават все по-забързани и по-ритмични, възбудата ни се засилва неимоверно, усещам, че все пак краят настъпва, започвам вече да свършвам и дочувам стонове - мои, или твои на фона на далечната музика...
Лежим един до друг, музиката постепенно достига до нас и ни обгръща с нежната си мелодия. Стаята е същата, а времето - отново е поело по своя неизменен път. Ти се надигаш съвсем леко и плавно, като ми правиш знак да остана така. После излизаш в коридора и след малко дочувам шума от водните струи на душа. След малко се връщаш обратно, доближаваш се до мен и сядаш на леглото.
- Ако искаш върви до банята - казваш, като нежно ме докосваш с ръка.
- Да, май ще трябва - ставам аз и се отправям по познатия ми вече път.
Горещите струи на душа окончателно ме връщат обратно от онова "другото" измерение, а пред очите ми се повтарят като забавени кадри от филм - моментите от току-що преживяното с теб. Спирам душа, изтривам се с кърпата и се връщам в стаята.
Плътният тембър на Шаде вече е сменил Бари Уайт и от колонките се носи красива, почти еротична мелодия. Ти лежиш в полумрака на стаята, все още си гола и все така - хубава. Доближавам се до теб, сядам на леглото и забелязвам, че на малката ракла се е появила тъмнозелена бутилка, две кристални чашки и кутия с бонбони. Ти хващаш едната чашка, подаваш ми другата и казваш:
- Наздраве! Да пием за хубавите моменти от живота!
- Наздраве! И за желанията, които понякога се сбъдват!
Чукаме леко малките чашки и отпиваме по глътка. Усещам тънкия и ароматен вкус на някаква непозната за мен напитка.
- Има доста екзотичен вкус. Да не е някакъв "Любовен елексир"? - питам аз.
- Е, не, не - засмиваш се ти - Това е испанско бренди. Подарък ми е. Пазя си го от доста време - за по-особени случаи. Всъщност - доколкото знам - струва цяло състояние!
- Не се и съмнявам - казвам аз - Вкусът му наистина е великолепен! Благодаря ти! Гордея се, че го заслужих!
Усещам как топлината от брендито постепенно се разлива по тялото ми. Поставям внимателно крехката чашка на раклата и се отпускам на леглото до теб. Ти преместваш главата си върху ръката ми, а русите ти коси се разпиляват върху мен.
- Странно - казвам аз. - С теб се познаваме сравнително от скоро, аз съм доста по-голям от теб, а в същото време се чувствам толкова добре, когато сме заедно. Да, разбира се - ти си много красива и сексът с тебе е страхотен, но като че ли има и друга причина - продължавам да разсъждавам на глас.
- Благодаря ти, че ме намираш за красива! Но каква е все пак "другата причина" - питаш ти.
- Може би това, че с теб мога да говоря свободно и без задръжки за всичко. И още - много ми допада чувството ти за хумор! Ненавиждам да разговарям с хора, лишени от чувство за хумор. За съжаление, в много случаи, дори и с хората, които са ни най-близки, общуването не върви съвсем гладко.
- Прав си. Преди време си имах едно гадже - беше малко по-голям от мене. Наистина не можех да говоря с него свободно. Някак си ме респектираше и се притеснявах от него. А с теб - не. Въпреки, че разликата ни - в годините е доста по-голяма.
- Може би все пак - възрастта не е най-важното в общуването. Независимо от това, че в голяма степен определя интересите на хората. Но пък - забелязвам, че дори музиката, която обичаш да слушаш е също така и "моя" музика - констатирам аз.
- Обичам всякаква музика, независимо от жанра - стига да ми харесва - отвръщаш ти.
- Имам усещането, че си доста мъдра за годините си. Което май не се среща често.
- Винаги ме заливаш с комплименти! Приятно е! - засмиваш се ти и ме целуваш по бузата, като едновременно с това премяташ крака си върху мен.
- Кога ти започва сесията? - питам аз.
- След две седмици е първият ми изпит. Има време, но аз вече започнах да чета по малко. Не обичам да оставям нещата за последния момент.
- Ето виждаш ли - още едно доказателство на думите ми. Аз - на времето започвах да уча няколко дена преди самия изпит. Все не можех да се наканя по-рано. И - естествено - никога не ми стигаше времето.
- Може би не ти е било толкова интересно това, което си учил. Аз си обичам и историята и литературата. Ученето за мен е удоволствие, а не просто - необходимост, или - задължение.
- Да, винаги е страхотно да правиш всяко едно нещо - с желание, а не - по принуда. Това не се постига лесно - животът е сложен, понякога ни поднася доста неприятни изненади, но - все пак трябва да се стараем да бъдем верни на себе си! Тогава човек се чувства най-удовлетворен и пълноценен.
- А може би това е и най-верният път към щастието - да бъдем винаги "себе си" във всичко? - поглеждаш ме ти с усмивка.
- Да, разбира се! Но все пак - нека да не забравяме и "сбъднатите мечти и желания" - засмивам се и аз.
- А така също и… любовта - добавяш ти, след което се притискаш към мен и запушваш устата ми с шоколадов бонбон.
После ръката ти се спуска надолу по гърдите ми, корема, спира се на мъжкото ми достойнство и нежно започва да го гали. Аз отмятам косите ти назад и те целувам по бузата, след което захапвам леко ухото ти. Намирам гърдите ти и докосвам зърната им. Усещам, как членът ми започва бавно да надига глава, ти се изправяш, сядаш до мен, навеждаш се и започваш бавно да го ласкаеш с езика си. Аз продължавам да галя гърдите ти, така натежали изглеждат прекрасни и възбуждащи. След това ръката ми се спуска надолу и достига бедрата ти, галя ги - от вътрешната им страна, докосвам нежните устни между тях. Обхващам ги с длан - като мида, а после бавно прокарвам пръста си между тях и плавно ги разтварям. Усещам горещата ти влага и потъвам в теб с пръсти. Ти леко се извиваш към мен, членът ми е вече целият в устата ти, а езикът ти не спира да го гали. Ето сега се изправяш, аз ти помагам да седнеш върху мен и усещам как членът ми бавно прониква между устните на твоята гореща вагина. Започваш да се движиш нагоре-надолу, а аз отново се заемам с гърдите ти - сластно разлюлени пред очите ми. Старая се, да не пропусна нито милиметър от тях с ръцете си. Обхождам зърната им с пръстите си, стискам ги леко, после малко по-силно, усещам ги отново набъбнали и продължавам да ги галя. Ти малко ускоряваш ритъма, започваш бавно да се въртиш върху мен, а аз спускам ръцете си надолу по гладката ти кожа и обхващам бедрата ти. Ти се навеждаш над мен, гърдите ти се разлюляват, аз те придърпвам с ръцете си и заравям главата си между тях. Усещам аромата на свежото ти тяло, целувам гърдите ти, зърната им, после ти отново се изправяш и продължаваш танца си върху мен. Движенията ти стават все по-забързани, извиваш се наляво-надясно, напред-назад, като истинска богиня на любовта, даряваща с върховна наслада своя поклонник, дръзнал да я пожелае. И ето, колкото и да се опитвам да отдалеча завършека на този ритуален танц, той все пак настъпва, светът загубва своите реални измерения и аз отново се понасям далече, далече, извън времето и пространството...
Поглеждам часовника си - вече са минали почти два часа, откакто съм при теб. Бари Уайт отново изпълва полумрака с дълбокия си тембър, а ти седиш на края на леглото, кръстосала крака и леко приведена над мен.
- Тук ли си вече? - питаш ме ти с усмивка.
- Да, вече май да - отвръщам. - Но като че ли ще трябва да тръгвам. Иначе - рискувам да смеся мечтите с реалния живот.
- А това лошо ли е - да превърнеш една мечта в реалност? - питаш ти.
- Зависи. От една страна може и да е хубаво. Но от друга - мисля, че така понякога можем и да изгубим една хубава мечта. А и както бях чел някъде - "Най-много сълзи били пролени от сбъднати мечти".
- Е, значи тогава може би просто трябва да внимаваме, когато мечтаем - казваш ти.
- Да, навярно е така. И винаги да следваме мечтите си! - завършвам аз дълбокомислено една от вечните философски теми.
Надигам се от леглото, после минавам още веднъж по коридора до банята, връщам се обратно и започвам да се обличам. Ти все още седиш на същото място, но вече си наметнала онзи страхотен черен халат, с който ме заплени още при първата ни среща тук.
Вече съм готов, оглеждам за последно стаята и теб, ти се изправяш и заставаш до мен. Халатът ти отгоре е леко разтворен, а гърдите ти са полуоткрити - точно толкова, колкото да възбудят желанието на всеки нормален мъж - да надникне още малко по-надълбоко. Не мога да се въздържа и плъзгам ръцете си там, в процепа, разтварям го и ги разкривам. Докосвам ги нежно, целувам ги, поглъщам ги с очите си, а после с нежелание се откъсвам от теб...
Излизаме в коридора, ти ме изпращаш, целуваме се за последно и си пожелаваме още много следобедни срещи тук...
Част 3. Епилог
Слизам по стълбите, заобикалям блока на Силвия, а после - без да бързам, тръгвам надолу по тясната уличка. Оглеждам се за такси, като едновременно с това прехвърлям в мислите си преживяното. Със Силвия винаги и навсякъде е хубаво - навън по улиците, в парка, в ресторанта, под парещите струи на душа, в горещите й прегръдки - на леглото. Уж си е все същата, а всеки следващ път всичко изглежда някак си по-различно. Мисля си - колко ли още ще продължат срещите ни? Дали ще пожелае да излезе отново с мен? Дали ще я намеря пак, когато отново избера номера на телефона й? Дали пък няма да изчезне, от този мой почти нереален "паралелен" свят, в който попаднах почти случайно. А всъщност... вместо да се измъчвам с безсмислени въпроси, не е ли по-добре просто да се насладя на всеки миг, прекаран с нея? Може би така сме устроени, че винаги искаме да задържим прекрасния миг, колкото се може по-задълго. Въпреки, че - кой би могъл да затвори частица от времето - единствено и само за себе си?...
Виждам отсреща спряло такси, пресичам улицата и се доближавам до него. Отварям вратата, сядам и обяснявам на шофьора - до къде съм. Колата потегля плавно, а аз - изпълнен с малко тъга, но и с надежда, оглеждам за последно квартала, в който живее Силвия. Тъга - по хубавите мигове, току що преживени с нея и надежда - че все пак няма да са последните.
Нали понякога мечтите и желанията все пак се сбъдват, стига да го пожелаем достатъчно силно...