ХуЛите » произведение "Игра"

Игра

автор: abc

Животът е игра. Игра на карти -
понякога козовете ти се изплъзват неусетно, а друг път неотлъчо те следват. Картите бързат по масата, а ти си толкова разсея от болката на друг "играч" или от своята собствеа, че дори не го виждаш. А друг път не спираш да упрекваш другите, че не ги забелязват. Защото не искаш и тях да достигне твоята съдба.

Мислите се зараждат в главата ти и предизвикват на дуел съответната карта.
Никога не знаеш коя е, докато тя не те погледне в лицето. От време на време виждаш бъдещи случки; сънуваш хора, които след това срещаш, но никога не знаеш кога точно ще се случи.

Мечтите ти те гоят - не знаеш дали да ги прегърнеш или да им обърнеш гръб; боли ли да мечтаеш или това те прави щастлива.
Поглеждаш за отговора в нечии очи и виждаш дълбока болка; а в други - застинала душа, изгубена - вцепенена и разпиляна на милиони парченца. Толкова са много, че човекът вече не може да ги сглоби - няма сили...Може би.
Унесен във всичко това, хвърляш поредната карта и виждаш в нея друга случка от живота си.
Най-обичащата карта - десятка купа - те поглежда с нежи очи - понякога успяваш да я приютиш в себе си, но друг път опонетът с жесток поглед я изтръгва от сърцето ти...И побягва, очаквайки, че макар и изморена, ти пак ще тръгнеш да го гониш. Чувстваш, че вече нямаш сили, но толкова искаш да запазиш любовта си, че не усещаш как отново хукваш след нея. В един миг се примиряваш и спираш..........Но после, подплашен от духовната агония, отново тръгваш. Бягаш, без да знаеш къде трябва да стигнеш.

Питаш се: "Той кога ще спре?"; "Дали ще имам сили да издържа до края", но знаеш, че отговорът сега няма да дойде. Ще го получиш, когато му дойде времето, но всъщност не знаеш кога е. Боли, като си го помислиш, но ти усещаш, че страданието те кара да се чувставш жива. Изглежда ти странно, но дълбоко в себе си знаеш, че така е редно.
Не те интересува какво ще си кажат другите, просто правиш поредната крачка напред. И пак тръгваш.
Изморен; болезено изморен, тихо тъжен, страдащ, но напред...!

Хвърляш - асо пика ...или двойка спатия...Поглеждаш - и тръгваш! С грейнало от усмивката лице, или...с насълзени очи...

Публикувано от mmm на 12.03.2005 @ 16:51:06

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а