Бях затворен в тази тъмница повече от два дни.
Незнам колко точно а и да разбера, какъв ще е смисъла от това. Някакви убийци ме бяха осъдили на смърт чрез бавно рязане на плътта ми и сега те чакаха. Чакаха. Чакаха да полудея от страх, но най-вече от отвращение и омраза. Те бяха болни хора със зловещи помисли, чакащи такива хора като мен да попаднат на тях. Усещах някакви демони как ближат краката ми, но не ги виждах от тази тъма. Беше тъмно аз бях жаден, но те не донасяха вода. Чувах звуци. Тежката врата се отвори и вътре влязоха същите дяволски убийци, които ме бяха затворили тук. Единият от мъжете завърза ръцете ми с дебело въже. Аз не се противих знаех, че няма смисъл и така или иначе ще ме убият без капка жал. Те ме поведоха по едни стълби. Слизахме все по-долу и по-долу докато не влязохме в една мрачна стая. Усетих мириса на мъртво месо. Ами това беше от мен...