автор: Eshach

Мъничка и обърканичка Т.!
Що се отнася до подаряването на магии, и тогава, и сега това ми се струва много уместен подарък за теб, защото светът все още не е застинал в сетивата ти, все още не си научила, че той може да е само един и еднакъв за всички, поради което имаш великата възможност да го виждаш такъв, какъвто е
- различен и многообразен, недоловим и бързопроменящ се, стичащ се на едри капки по дървото на живота, и във всяка една от тях като в криво огледало се вижда изпъкналото лъскаво око на любопитството.

Ето защо съм готов да ти подаря следната магия: намери си четири бели камъчета, постави ги симетрично от четирите си страни, в четирите ъгъла на един мъничък твой свят, свържи ги мислено с блестяща сребърна нишка, от която нагоре започни да изплиташ куполообразната паяжина на своя сребърен хоризонт, докато го сключиш над главата си в зенита на едно миниатюрно сребърно небе, което ще виждаш само ти, и дори по-скоро ще го усещаш, но зад него ще си в уюта на собствения си свят, каквото и да става в големия и враждебен, измислен, закован с дюлгерски пирони и с пирони за разпъване на роби свят на скудоумните представи на човечеството за собствената му окончателност. След това събери камъчетата в една кожена торбичка и ги скътай някъде, защото те ще ти потрябват, щом усетиш сребърния купол около теб да изтънява и в него да просветват предателски дупки, през които се мъчи да нахлуе конфекцията на баналността, която има отговор на всички въпроси, защото е убедена, че съществуването на света е оправдано само защото тя го обитава.

Така че сега вече си обзаведена с най-бялата от всички бели магии, и то много преди въобще да знаеш нещо за това какво нещо е магията, и на този етап от епистоларното ни общуване ще добавя само това, че и за тази магия, както и за всяка друга, е необходим демон, който, също като при теглене на заем от банката, да удостовери с отпечатък от безсмъртния си палец или вечното си копито, че поема отговорността за това, че е подтикнал още един от смъртните да се опита да хармонизира собственото си съществувание със законите на пътя към вечната светлина, каквото и да значи това. Е, добре, имаш си такъв демон, не се съмнявай, и един ден ще имаш възможност да му благодариш или да го проклинаш - по делата му ще разбереш точно какво е заслужил.

Това с камъчетата е в пряка връзка с песъчинките, за които ще ти говоря друг път, защото ти ще трябва да ги намериш сред много други като тях, да си ги наречеш с име някакво, не е задължително да са адаши на посоките на света или на елементите на материалния свят, или на четиримата евенгелисти или на четирите конника на Апокалипсиса - както ги наречеш, така ще се казват, но вече ще са си твои по един особен начин, за който, както сигурно си спомняш, много мъдро и с познаване на нещата лисицата говори на Малкия принц. След като направиш с тях магията за сребърната си защита, поноси ги малко със себе си, та и те да те опознаят и да свикнат с това, че си ги извикала и нарекла да ти носят щастие и да те предпазват от нещастието, т.е. да те предпазят от това да станеш безразлична, което е първата и най-важната смърт в живота човешки. Мине ли месец, пак започни да се вглеждаш в пясъка под краката си и така ще намериш едно черно камъче, то ще те извика, дано го чуеш, и ти ще го вземеш и ще го сложиш при белите. Така в кожената си торбичка ще събереш всички посоки на житейската си съдба, и ще можеш да задаваш важни за теб въпроси на свойте камъчета и те да ти отговарят, защото на пипане трябва да са еднакви, а като ги попиташ нещо и бръкнеш в торбичката, трябва да извадиш само първите две от тях, които хванеш, и отговорът им ще бъде само "да" или само "не" - "да" ако и двете са бели, и "не" ако едното е черно. Това на този етап би трябвало да ти е достатъчно, защото сред подробностите на живота си ние често не можем да разберем дали за "да" става дума, или за "не", та те ще ти помогнат.

Душата ми, представи си само, продължава да си седи на онази дървена маса под ясените и да помирисва от време на време чашата с жълтата ракия в напразна надежда ти да си изпуснала окончателно своя автобус и да се върнеш, та да я целунеш още веднъж по брадясалата буза. Защото твърдо е решила този път и тя да направи опит да те целуне.