Това е цигарата на болния. Обикновенно " синьо виктъри ", с претенций за плебейска универсалност. Противната димяща пръчица прави опит за балансиране върху ръба на импровизирания пепелник. Накрая се срутва на дъното му и от там продължава да дими.
Нетърпелите и разсеяни пръсти на болника измъкват проклетата цигара и пъхат задника й в поцепа на напуканите му устни. Усмихва се от втрещените погледи на минаващите лекари. Очите им за миг се присвиват, преди да разчетат ужасяващите пламъчета смях в зениците му...
Много е късно да му забраняват каквото и да е. На пейката до него седи- подпряна на облегалката- ренгенова снимка на нечий бели дробове.
Колко е красиво във вътрешния двор на онкологичното отделение.
Истинска градина.
Цигареният дим се вие в студеното утро , разнасяйки се в ефирни воали над пъстрите летни цветя и рехавите сенки на млади дръвчета.