автор: simon

Още миг. Само миг и ще завали.....

Той пак мълчи. По ръцете му виси тишината като черна паяжина. Студеното му лице сочи края на пътя, там, където посоките се разделят, но няма табели. Колко непрогледен е той докато седи така обгърнат от липсата на думи. Страх. Страх от човека, който някога е бил обичан.
Той се взира някъде отвъд прозореца, в нещо свое, което може би се случва там. Тези листа наистина са някак страшно тъжни- вглъбени в последния си танц, миг преди да пожълтеят, те все пак значат живот.
Какво изпитва той докато гледа как едно след друго те умират, отнасяни по дрехите и шапките на тези, които минават....може би това го ранява, невидимо и необяснимо докосва нещо вътре в него- самият той листо, с човешки образ....
Още миг и ще завали...
Земята винаги изглежда разтревожена преди да падне дъжд- да не отмие водата нейните спомени- да заличи стъпките, да изтрие имената чертани с пръчка по пясъка.
Той диша така тихо сега, сякаш усеща дъжда, сякаш се готви след миг да изчезне, да се стопи на малки парченца покой.
Нещо умира. Нещо умира сега вътре в него, пулсира в предсмъртни агонии, разкъсва цялото му същество, а той е все така неподвижно студен, верен на своята строгост към всяко едно чувство. Не. Чертите му няма да трепнат, пръстите му няма да обвият облегалките на стола, ще боли, но някъде вътре, дълбоко зад стените от мълчание, където има само мъжки мрак.
Колко жесток е той в нежеланието си да изпитва. Отразен в прозорецa отсреща, той е най- гордият самотен човек на света.
Свърши се мигът. Мокри капки започнаха да се спускат от високото на набето към ниското тук.
Земята затихна. Размина се и този дъжд.
Само в стаята заваля. Бавно водата започна да мие всеки спомен за допир, всяка стъпка и дума, всяко чувство, всеки звук...
Той пак мълчи. Още мълчи.
По студеното му лице капе дъжд, отнася всеки спомен безвъзвратно и там, от красивите му очи, между капките дъжд, тихо започват да се стичат сълзи, защото боли, защото неописуемо много боли когато виждаш как нещо си отива от тебе завинаги, а ти не бива да чувстваш.