автор: Veronique

1.
Сядам и се питам:
Какво е да обичаш всеки ден,
по нещо,
     някога,
          по някой?
Какво е да се вричаш
не във теб?
Какво? - Писна ми да се питам!

2.
Обичам пържени картофи.
Обичам слънце,
а понякога и дъжд.
И на кино обичам да ходя.
Обичам теб,
макар че понякога си толкова досаден.

Нима е Любов когато не можеш без нещо?
Толкова го Обичаш, че искаш всеки ден да го опитваш.

Ами ако ти омръзне?

На мен ми е омръзвало киното.
?

-Наричаме предметите,
"обичаме ги",
а себе си,
себе си се забравяме,
и се хвърляме през глава,
в начинания които не са по силите ни,
в начинанието "любов".


3.
Аз не мога без въздух,
      без хляб,
без вода.
А мога ли без теб?
- Мога!
Значи не те обичам.


4.
Срещаме се вчера,
а днес искаме да се забравим.
Така е по-добре.

Без себе си няма да страдаме,
когато ни няма.


5.
Ако откриеш път до градините на забравата.
Там, където ще забравиш лошите мисли и тъжните спомени, а после ти кажат, че трябва да си ходиш, а ти ще тръгнеш, за да се върнеш във вихъра на живота...

Нима няма да пожелаеш пак да забравиш, всичко, което ти е тежало някога.