автор: URAGANNNN

Къде остана ти, безименна и свята?
Защо ме изостави тъй, без звук?
Кой те стъпка във калта, тревата -
не искам с друга - ти видя ме друг!

И сякаш ти сърцето ми раздра
и исках не една гора да потроша...
Къде си тииии... демон ли те прибра,
върни се - лъч от моята душа!

Изгубих те, а в тебе всичко беше,
няма те - дарих ти болката, сърцето,
на блянът вчерашен и днешен,
обичах те - кат` никой под небето!

Да плача ли? Студен съм като лед,
а сякаш лава из очите ми извира...
Да крещя ли? Що за сляп късмет!
Да плача? Но сълзите нещо спира!

Не мога капка да пролея,
не мога - просто ми прости,
но в стихове ще ги излея -
да топлят ненамерени мечти!

Как искам да строша скалите
и всичко вечно с рев да попилея,
че те са, не - от тях са ми очите,
макар, че за тревичката живея!

Защо изчезна ти - безименна и свята,
книго бяла - стръкче от тревата?
В теб напразно сякаш Времето убих...
О, къде си? Мой изгубен и сиротен стих...

Посветено на всички мои изгубени и изгорени стихове.

02.02.1995

...Времето без жал ме блъска с лакти здрави
и Животът иронично слага ми капани,
но още млади са гърдите и корави
и няма слабост в тез юмруци-длани...

08.02.1995