Пореден е денят на мрак и самота в сълзи обливан.
Страх, сива, мрачна, облачна дъга...
Смърт, викове, крещя и се раздирам,
от вътрешна задгробна... тишина.
Да сложиш край? Чертата да прекрачиш?
Да тръгнеш през мъглата - облак бял?
Да търсиш светлината в мрака?
Сълза да не пророниш, болка не посял!
Да бъдеш силен - то изисква да обичаш!
Ще спреш смъртта, ще я надкрачиш с плам.
Ще има Път! Различен и обкичен
със слънца, цветя... чрез твойта дан.
***
Бездушен свят. Умирам и се раждам...
копнея пътя да ме отведе във бляскав храм
не търся и не виждам - нямам днес посока
но нека, моля те, дочакам този блян желан!
Когато взор простра и светещо око във мрака поведе ме,
когато дъх желан в студа остави топла диря,
душата ми ще те последва! ти отведи ме,
там гдето има светлина, и красота, ... и мир...