автор: 6ureia

Винаги, когато в съня си те гоня с нож в ръката и безумен пламък в очите се смея...

А Хичкок подскача нервно в огромният си режисьорски трон и крясъците му
изстрелвани от гигантски меден рупор ме смазват като гнида:
-Не така! Не така! Трябва да я мразиш бе! Та ти я обичаш, дявол да го вземе! Виж си сценария! Виж си сце-на-ри-я, говедо! И в Корана даже пише: обичаш-мразиш; мразиш-обичаш! Просто и човешко! И по сценарий! А ти - смях! Какво си се разхилил като кретен! Все едно снимам пияни шимпанзета, егати! Абе от къде го взехте тоя бе!
От кастинг или от джунглата? Виж! Виж! Ето така се прави! Гледай!

И после той става припряно от трона си, захвърля медният рупор на земята, взима ножът от ръката ми и безумния пламък от очите ми и влиза в банята...
При теб...

Операторът снима.

Ти бягаш но той те настига във ваната с ловък монтаж.
И почва да те пронизва с ножа, с погледа ми и с омразата си.
А ти пищиш, пищиш, пищиш...
Ужасът в очите ти е за Оскар а кръвта ти се оттича в канала заедно с водата...

Пиков момент!

Операторът снима.

Аз се смея.

-Ето така се прави, копеле! Трябва да се прави със сърце! Трябва да я мразиш! Та тя е божествена, да го еба! И в сценария ти го пише! И в Библията!

После Хичкок сяда на режисьорският си трон и пали пура. Диша тежко, пеликановата му гуша потрепва като торба пълна с гърмящи змии.
Стоманеният му рупор е извън кадър.
Той плаче.
В близък план.

Операторът те снима кървава и бездиханна във ваната.

Аз се смея.
На сън.

Хичкок те обичаше.