автор: Mojsei

Тиха нощ е,
вятър вее,
а сърцето иска още
за любов да пее...
Чувства, че е длъжно
с тебе да говори
и дори, и тъжно
за любов да спори.
А го прави нежно -
в ритъма любовен,
виждайки безбрежно
отговора ти съдбовен.
Вярно, беше млад,
дадох ти доверие -
ти ми върна ад
в спомен за поверие.
Търся те сeга
с мъничка надежда -
станах ти жена:
път към тебе ме повежда.