автор: Mojsei

Когато вперих поглед в теб,
постигнах преживяването идентично
и вече, от позицията на Феб,
разбрах, че туй е фантастично.


О, да, за радост си родена -
невинното остава безразлично,
а, щом за него си сгодена,
ще бъде то за мене демонично.


Това превръщам в основание
да дам на чувствата си тласък,
чрез който твойто съдържание
да озари любовен блясък.


Сега умувам пред предел -
искаш ти да бъдеш любена
но, поука вче взел,
искам да си в мене влюбена.


Вярно е, душата ти е вулканична
и лети като сокол,
но към мен остава прозаична
в своя собствен ореол.


Имаш превъзходно вдъхновение,
плод на буйна страст,
но без дъх на озарение,
си оставаме в контраст.


Буди възхищение твоят плам,
носещ чувството сърдечно,
но и тук оставам сам
в озарението, останало далечно.


Чувствам буйния копнеж,
щом прегърна твоя взор,
който като твой пълнеж,
аз превръщам в затвор.


Тук перото ми описва
път, пределно труден,
вижда туй, което липсва
и го прави муден.


Но протягам аз ръка -
нежно твоята прегръщам
и в млувката: така,
преживяване ти връщам.


Тук възниква чувството любовно
и започва чрез взаимност танц
да покаже как съдбовно
се постига чрез интимност гланц.


Пълнота на отношенията ни има
и примрял очите ти целувам,
че си ми любима
и не спирам да лудувам.