Толкова съм близо,
че повече ме мразиш
отколкото обичаш
в прозата
на неизбежното
съжителство...
И аз
донякъде разбирам...
Всъщност знам,
че няма да откриеш
никога
останалите ми
лица...
Но аз съм твое
продължение!
Разлиствам те със клони,
със корени те храня...
Недей проклина извора
на всичките си сълзи-
той те оживява,
мамо...