автор: Wizard

На тази, която преди ден си тръгна от моята спалня...


Мислите ми отново горят. Дъхът излиза от устата ми като черен гарван, търсещ мъртвата плът на спомена. Очите ми са притворени, но не могат да спрат сълзите, които капят по тънката коприна на чаршафа, от който преди малко стана тя... и върху който ти не легна никога. Леглото никога няма да запази спомена за теб. Само може би възглавницата понякога ще се сеща за несвързаните думи, които изговарях трескаво насън, мислейки единствено и само за теб, за косата ти, за очите ти, за... Юрганът ще помни коприненото докосване на женските ръце, които минаваха през него като десета бира през гърлото на алкохолик... но няма да знае какво би било да бъде докоснат от нежния сатен на твоята милувка.

Тя си тръгна. Доволна, с блясък в очите като на прясно закусила с фина сметана котка. Изсмука вътрешностите ми, взе назаем душата ми, без да я върне, и потегли по прашния свят в търсене на нова жертва. Така правиш и ти... само че никога не се оскверняваш с онова грешно и мръсно (според теб) екстремно движение на някои органи навътре и навън в някои други органи. Ти просто разбиваш сърца. Тя разбива тела. Коя е уличницата?

"Тя", ще кажат префърцунените лелички, които обожават да гледат сапунени сериали, но въпреки това нямат нищо против да позяпат с вампирски нездрав интерес кървавата катастрофа на улицата. Тя... Тя обаче бе по-смела. Тя опита отровата ми и остана доволна. На моя дъх, останал по косата й, на докосването на ръцете и устните ми по нейната интимност тя ще дължи още едно пламъче в очите си. Тя ще се върне. Такива като нея винаги се връщат при мен. Щастлив съм. Значи все пак има жени, за които не съм безвъзвратно остарял. Които искат усмивката ми не само за дезинфекцирано/стерилно/хермафродитско/безполово/безсмислено ползване. Има и такива като нея. Които искат просто докосването на едно мъжко тяло, без да се притесняват от разстояния, възраст или нивото на река Дунав в сантиметри. Те не търсят извинения, а начини. Начини да се приближат поне малко до магията, която може да им предложи мъж като мен. И ги намират. В мое лице.

Това не е грях. Определено. Защо тогава въпреки това мислите ми горят, а дъхът излиза от устата ми като черен гарван, търсещ мъртвата плът на спомена?...