автор: CRAZYCHEAT

Имало едно време.
Едно приказно слънчево кралство.
На длъж и на шир се носела неговата слава.
Жителите му били добри , весели и винаги усмихнати.
Кралят им бил велик , умен и щастлив човек.
Той имал до себе си най-красивата кралица , най-верните приятели и най-добрата войска , която някога някой е създавал.
Дълги години той се радвал на своето могъщество и просперитет.
Реколтите били богати.
Хората били щастливи.
А кралската хазна се пълнела.
Времето продължавало да минава неусетно.
Минавало и минавало :
Миг след миг.
Час след час.
Ден след ден.
Седмица след седмица.
Месец след месец.
А годините се нижели като капчици вода падащи от водопад.
Кралят и кралицата остарели.
Те били все така щастливи и все така доволни.
През управлението си били постигнали всичко , което човек може да желае.
Хората били доволни.
Един ден кралят и кралицата починали.
Както на всяко добро нещо , някога неминуемо настъпва краят , така и накрая на техния живот дошла неизбежната смърт.
Тя ги приютила и ги пренесла в един приказно красив нов свят.
В един по-добър и по-прекрасен свят.
Свят без болка и страдание.
Без интриги и лъжи.
Свят , в който човек е това , което е неговата душа.
Там те продължили да съществуват вечно и били истински щастливи.
След неочакваната им смърт.
В кралството започнали да се събират магове от всички крайща на света.
Те обединили всичките си магически способности , за да превърнат телата на краля и кралицата в кристални скулптори , в който се запазила частица от техните души.
Усилията им се увенчали с успех.
Величествените скулптори станали символ на кралството.
Те вдъхвали респект на враговете на свободните народи и били почитани от поданниците както някога били почитани приживе.
Магията на доброто се била пропила в самите сърца на хората и те живеели щастливи.
Времето продължило да минава неусетно.
Миг след миг.
Ден след ден.....
А пясъчният часовник на времето отброявал все по-големите промени в света.
Хората се променили.
Мракът властвал над Земята.
Слънчевите времена били безвъзвратно отминали и забравени..
Хората били гладни.
Тирани управлявали света.
Те били богати и могъщи и се отнасяли към хората по-зле отколкото към добитъка.
Убивали за удоволствие.
Несправедливостите и нищетата за хората нямали край.
От отвъдното кралят и кралицата виждали всичко това , но не можели да направят нищо.
Тяхното дело било забравено.
Техният труд - съсипан.
А техните статуи - унищожени.
Злото победило.
Не , защото доброто нямало сили да се справи с него.
А просто , защото в реалния живот често става така.
Защото в самата човешка същност е заложена идеята , че съществуването на идеалния свят - на рая , може да си остане само една мечта.
Все така далечна и недостижима.
Все така мечтана и илюзорна.
Защото човешкият живот е една безкрайна въртележка от несправедливости , злини и страдания - понякога с лек привкус на радост и любов.
Светът е джунгла.
А животът - безкрайна борба за оцеляване в една игра , в която няма правила.