автор: peter_pan

The Call
Рупърт Брук

От празнината на съня
и мечтанията бавни и вечни
отекна тътен в дълбините:
аз дойдох защото ме повика.

Разбих древните решетки на нощта,
предизвиках старото ужасно проклятие
и се втурнах сред редици уплашени звезди
внезапно върху вселената!

Вечните тишини бяха нарушени;
адът се превърна в рай.
Какво да ти дам за да повярваш,
знак че най-после ние се срещнахме?

Ще строша и изкова звездите наново,
ще разтърся небесата с песен;
безсмъртна в любовта ми към теб,
защото те обичам много силно.

За присмех ще са старците и мъдреците
с пламък смехът ти ще изпълни света,
а аз ще напиша върху свиващите се небеса
в алено великолепието на твоето име.

Докато се пръсне рая, а ада после
загине в развилнелия се лудешки огън
и се спусне презрителна тъмнина, гръмовна
върху мечтите и желания човешки.

Тогава само в празните пространства
смъртта ще пристъпва много тихо
и от светлите ни лица ще се страхува
в безвремието на този пълен мрак.

И така обгърнати със съвършена любов
вечността ще ни открие заедно
сами издигащи се над нощта, сами
над праха на мъртвите богове, сами.