автор: kali

Със студените очи
на зимата пронизваш
моя малък свят.
В сърцето ми нахлу
като внезапен порив
и като стихия остави
след себе си тъга.
Потъпка белите ми маргарити
и синьото небе покри с олово.
Когато слънцето залезе
настъпи мрак, в който
пируваше покварената ти душа.
С невинността си чиста
подхраних пошлите ти страсти
и като есенни листа сълзите
ми търкулиха се да напоят
скверното ти каменно сърце.

Тъгата дъха в лицето ми
отровите си безпощадни.
Скитам се с надежда, че
ще намеря отново свежестта
на маргаритите в някоя земя далечна.
И когато нозете ми се изранят
от тръните да ги покрие някой с
билки от старата гора...