ЗА ТЕБЕ Е......
Здравей Обич моя,
Неоздравяваща
От плахото Ти Не ..!
Разколебан
Наченат, недолюбен, порицан
Попълвам деловодна книга
Над мене -
Свиваш се трепереща, унила
С тънката си шия Слънцето закрила
От Извора сълзи поел
Потъвам в очната тъма
В небето вдигнати ръце
Допрени плътно колене
Напрегнати до сетния предел
На пук !
До Тук...
Раздяла-
всеки пътя си поел
Неказване
Отричане
Обрат
Настъпване на тягостен поврат
Болезнен спад
Отдръпваме се бавно
Не спираме, вървиме хладно
С вечно живия въпрос-
Кои сме ? Ние !
Не бяхме ли живели
Волни, диви, смели
Захвърлили телата си със носталгична прелест
Горди, необяздени, красиви
Създатели на вятъра
Развели буйни гриви
Наподобяващи на даващите Всичко
За да го има топлото огнище
За да не тлеем
- да горим
За да сме същите, но да летим
Нагоре устремени да се реем
И в мигове, когато зверски се обичаме
Един през друг в Любов се вричаме
Че няма да се предадем
Че няма да се подчиняваме
И няма да се правиме зависими
Пропуснах ме Го ....
Както никога !
Така се връщаме горчиви.....
Частта от кръста си да носим
В школата на Чудесата
Където смесени са радост и тъга
За неизменните училищни уроци
Да пишем книгата Живот !
Усмихваме се някакси по детски
Прилежно сядаме един до друг
Разбира се , че пак ще изберем
да влезем трепетни в този час с Учителят
Любов ! ! !