Преследват ме някакви гларуси.
Откъде ли се взеха?
Дали полудявам
или към морето поеха.
Сериозна седя зад монитора,
обаче вълни ми заливат краката.
Гъделичкат ме весело.
При мен има хора, да чакат.
Май ще избягам да плувам,
да загреба в шепи морето,
онова мое любимото,
дето целува небето.
Делфини скачат във залива,
миди лежат си по пясъка.
Тегли ръцете ми вятърът,
не мога да ги оставя да чакат.
Хора, изчакайте, моля ви!
Гмуркам се и веднага се връщам.
Ще понамокря наоколо,
колегата може да се помръщи.
Ето ме! Вече се върнах.
Събрах си от лятното слънце.
Давам ви, не ми трябва всичкото.
Стоплете се, докато поизсъхна.