Здравей Живот,
пише ти твоят не толкова стар познат знаеш кой съм. Отдавна не съм те усещал върху себе си и затова реших да ти напиша едно писмо. Да но имам един проблем - незнам към кой адрес да го адресирам. Надявам се че скоро ще си дадеш кординатите. пък и ще е по-добре за отношениата ни помежду ни защото мисля че ще е по-добре ако се видиме а не използваме хартия, мастило, плик и малка марка на гърба му. Интересно ми е да узная в каква къща живееш. Дали има градинка и ако има дали там се намират разстенията от които взимаш семената на любовта, омразата, щастието и нещастието който разпръскваш всекидневно по света с голямата си ръка? Каква ли е къщата ти? Обзалагам се ще е малка и бяла, не, може би е с прозрачна боя боядисана през която хората които минават покраи теб все се опитват да надникнат но не успяват защото лампите винаги са угасени а сенките са доста размазани. Имаш ли много прозорци? Сигурно имаш - през тях гледаш ежедневието на всеки от нас и си записваш на старото бюро сложено до най-големия от тях какво всеки прави, казва или си мисли. Ех как ми се иска да видя градината ти! Ако някои ден получиш това писмо и решиш че ти трябва градинар може да ми пишеш обратно и да ми пратиш една покана за работа! Много ще се зарадвам - обещавам ти. А и надявам се няма да имаш нищо напротив ако без да искам някои ден по погрешка или невнимание отрежа едно от тези цветя от които взимаш семената си. Е аз ще се старая да не направя такава глупост но нали знаеш - човек съм. За мен е нещо нормално да греша. Интересно ми е също така дали си мъж или жена. Ако си жена може би повечето от изненадите който ми предоставяш всеки ден ще мога по-лесно да си ги обясня- нормално е през твоите "женски" дни да си в по-лошо настроение и да си го изкарваш върху ония дето ти се подчиняват всеки ден макар и да не работят за теб. Те по-скоро са ти роби и само твоята съседка Смърта може да ги освободи от несгодите които ти им поднасяш. А млада жена ли си? Защото ако си млада може би ще прехвръкне някаква искра на любов между нас и от там нататък ще бъде доста по-лесно да си живееме, пък може и любовта ни да премине в обожание. А ако си мъж? Как ли би изглеждал? Сигурно си като онези сприхави чиновници които имат нещастието да работят по цял ден с млади хора - тези в университетите имам в предвид. Може би не си много висок и си с голо теме. Не че искам да те обидя но за това се сетиш. Надявам се че нямаш нищо против. Но предполагам че си доста точен в всеки един смисъл на думата. Едва ли при теб има 6-5. Да. Така ще да е. Мисля че сам съм се убедил в това. Много въпроси задам в това писмо. Дано не те дразнят. Но чесно казано изгарям страшно много от онова човешко нещо - любопитството. Но ако искаш да се върнем на къщата ти защото ти май нямаш много време да си седиш у дома и предполагам е едно от болните ти и любимите ти теми. В началото казах че дома ти е малък ама нещо почвам да се колебая - сигурно е доста голям за да можеш да побереш в него всичките изненади които ни раздаваш. А опаковани ли са? Да предположим че добрите неша който ни даваш са в малки розови кутиики с големи панделки и поръсени с доста пудра захар за да оставят диря докото твоята съседка се появи. А лошите? В черни кутии ли са или в пликове? Мисля че второто по-подхожда на твоята същност, пък и защо да хабиш хартия за неща които човек постоянно се опитва да изхвърли но все не му достига достатъчно време че да отиде до кошчето. Винаги когато използва времето за изхвърляне на буклуците човек стига почти до кофата ама оставя пликовете 10-тина крачки преди нея и отвреме на време пътя му миинава от там и тои усеща или миризмата им или ги вижда и те пак се връщат в битието му. А гостната? Кажи ми за нея! Моля те. моля те! По колко гостенина ли посрещаш на ден? Даваш ли им подаръците и пликовете когато са при теб или изчакваш да си тръгнат и им ги пращаш по пощата ? Предполагам второто защото едва ли човек който ти е дошъл на гости ще му е до подаръци и пликове. Сигурно хората сядат на големия диван който е в тъмният ъгъл и почват да разказват за вчера, днес и утре докато ти нежно ги гледаш и си пииваш от чая в който има и малко алкохол, от онзи, 50 годишния хаванския който вече само за теб доставят защото ти реши високия чичко с брадата да не може да го продава на мен или на русия. Обзалагам се че шушиш много хубав тютюн, по-сладникъв от този в книгата, залагам си главата на съседката ти ако не е така. И аромата му се носи из хубавата уютна къща, примесен с миризмата на изгорелите борови цепеници в камината ти. А с какво си палиш огъня? Може би с трески от нашите души които взимаш всеки ден от нас.Ех как ми се иска да ти доида на гости!! Ще си отделя една тетрадка и ще я запълня с въпроси към теб за деня в които ме поканиш да седна на дивана. Да знаеш че съм пушач и ще те помоля да ме почерпиш 1-2 цигари или лилу докато ти гостувам. Пък ако ти се сторя симпатичен може и да ме приемеш за по-дълго време, тамън и на съседката и ще и е по-лесно защото като реши тя да ме покани при нея няма да ме търси насам натам - ще и спеспя малко от разкарването, предполагам че ще се зарадва, все пак и с нея може би само веднъй ще се видя, поне ще ме запомни с добро. Ама аз май станах малко нахален. Дано не те ядосам, но желанието ми е толкова голямо че едва ли кожата ми, колкото и голям човек да съм, ще ме побере. А какво е времето по вашия край? Има ли дъждове и бури както по нашия или е винаги слънчево и птиците пеят песните си? Е ще видя като дойда или като ми изпратиш писмото с отговора си. Разкажи ми в писмото си и за някоя от твоите толкова подсладени гозби за които само съм слушал и гледал но никога не съм преживявал. Каква захар ползваш? Кафява или обикновенната бяла, щото аз имам малко проблеми в кухнята и за това да ме посъветваш. Абе май слагаш от тая пудра захарта дето е по подаръците, сега се сетих. Вече зачекнах темата малко по-нагоре, но сега ще се опитам да те попитам по нея малко по-подробно. Искам да ме запознаеш и с твоята съседка, и за нея много съм слушал но изгарям от от страх и любопитство да я видя. Тя е жена. В това поне съм 100% убеден. Никой освен една жена не може да махне с ръце и да заличи едно голямо петно от пода в кухнята си. Ама и тя е стара май колкото тебе. Ех колко добре звучи една чаровна баба, като тази в спомените ни, с мила усмивка и топла баница в ръце да дойде и да те покани да и гостуваш в голямата й просторна и уютна къща с голям чардак от който се вижда целия свят докато ти писне. А това никога не става. Сега се сетих. Казва ли са ми че веднъж съм те виждал, но за съжаление съм бил много малък. Доколкото знам съм излезнал от едно много топло, тъмно и доста добре защитено място и като съм те видял съм заплакал веднага. Но ти си минал, целунал си ме по мръсното чели и си казал че ще бъда. Да. Майка ми ми е разказвала за този момент. Предполагам че всяка майка е разказвала на децата си кога са те видели, но никои така и не си спомня как точно изглеждаш, да не говорим за адрес или нешо друго. Ами като гледам май за сега само това мога да ти кажа. Ако не ми пишеш следващото писмо което ще се опитам да ти пратя ще е може би след следващите 10-тина години като съм получил всичко което си приготвил на рафтовете за мен. Надявам се че бабата няма да ме е поканила дотогава да й гостувам така че ще ти пиша. Обещавам Само един последен въпрос имам към теб: ЗАЩО СИ ТОЛКОВА КРАТЪК? твой почитател аз