При превода съм се стремила текстът да бъде не толкова изящен, колкото да става за пеене. Опитах - става. Опитайте и вие, може пък аз да пея фалшиво. И сигурно е така. Грабвайте китарите - обикновена кухарка. Седемструнна. Моята е шеструнна и не мога да пея, нито да свиря, но важното е сърцето да го иска.
Булат Окуджава е посветил този текст На Франсоа Вийон.
Докато земята се върти, докато има светлина,
Господи, дай всекиму ти, липсващата благина.
Дай глава на мъдрия, на плахия - кон устремен,
дай пари на щастливия… И не забравяй за мен.
Докато земята се върти, нека бъде Твоята власт,
дай на властолюбивия да се навластва във сласт,
дай почивка на щедрия - дори до последния ден,
на Каин ти дай разкаяние… И не забравяй за мен.
Зная, всичко можеш ти, вярвам в мъдростта твоя,
както вярва войникът убит, че пребивава във Рая,
както вярва всяко ухо на неведомите твои слова,
както вярваме и ние самите, слепи за свойте дела.
Господи мой, зеленооки мой Боже,
докато земята върти се, учудена, че все още може,
докато й е достатъчно огънят и има все още време
дай на всеки по нещичко… И не забравяй за мене.
1963
И оригиналът
Пока Земля еще вертится, пока еще ярок свет,
Господи, дай же ты каждому, чего у него нет:
мудрому дай голову, трусливому дай коня,
дай счастливому денег... И не забудь про меня.
Пока Земля еще вертится, Господи, -- твоя власть! --
дай рвущемуся к власти навластвоваться всласть,
дай передышку щедрому хоть до исхода дня.
Каину дай раскаянье... И не забудь про меня.
Я знаю: ты все умеешь, я верую в мудрость твою,
как верит солдат убитый, что он проживает в раю,
как верит каждое ухо тихим речам твоим,
как веруем и мы сами, не ведая, что творим!
Господи, мой Боже, зеленоглазый мой!
Пока Земля еще вертится, и это ей странно самой,
пока ей еще хватает времени и огня.
дай же ты всем понемногу... И не забудь про меня.
1963