автор: Casper

Елегантни и красиви, а направени само от обикновено стъкло. Две чаши, ритуални, но ритуал няма - той отдавна е отишъл в миналото на забравата. Сега само Те са в настоящето.
Погледът се спря върху тях. Перфектни и изящни. Очите сравниха. Изборът бе направен. Съмнение проряза тънка ивица. Тя стана червена. Една капка се търколи и се разми в снега. Той леко порозовя. Минаха хора, оставиха стъпки и после всичко изчезна.

Докосваш умело острия ръб на стъклото, вървиш по него. Ще издържиш ли, до кога ? Рискуваш, аз - също. Искаш. Обичаш. Надяваш се. Чакаш. Аз - също. Харесваш ги. Сега са твои. Но разделени. Едната в твоята ръка, другата - в моята. Сигурно така е по-добре. Звън. Наздравица новогодишна започваща ново хилядолетие. 2000 години, двама, две чаши, но разделени …

И заваля отново дългоочакван сняг. Покри постепенно цялата земя. Всичко блесна в ослепително бяла светлина.

Стъклото се изпоти. Устните отпиват. Горчиво-стипчивият вкус се разля навсякъде в душата. Дъхът за малко спря. Единствено сърцето продължи все така ритмично да отмерва ударите на Живота.

Най-хубавото тепърва предстои …