автор: mg42

Беше една пронизващо студена вечер. Снегът навяваше бели талази в балканското селце. Асан тихо прескочи оградата на селската къща и с два скока се озова на чардака.
Там, полюлявайки се апетитно на пръта, висяха две брусчета сланина. Асан извади ръждивия нож, който беше намерил миналата седмица в ракиджийницата и с един замах резна канапите, прибра сланината и тихо запристъпва обратно.
Лавна куче.
Асан побягна, проправяйки си път като диво прасе в коприва.
Вратата на къщата с трясък се отвори и на чердака излезе побелял старец с пушка в ръка. Той бързо вдигна оръжието, стреля два пъти по отдалечаващата се фигура, псувайки.
-Йебем ти пичката майна -викна ядно стареца гневно размахвайки юмрук към изчезналата в мрака фигура.
Асан препускаше през преспите криволичейки. Хитро обиколи селото за да замете следите си и се прибра в изоставената вила, където се беше приютило циганското семейство.
Отвори вратата, лъхна го познатия мирис на топлина, конска пот и немити крака.
-Татиииии, татиии, донесе ли нещо - провикан се малкия Асанчо- донесе ли нещооооооо??
Асан важно извади брусчетата сланина, постави ги на масата и промърмори:
-Маскари с маскари, наяждане немате еййй..
После тежко седна до кюмбето, протегна ръка към чувала с книгите, откраднати за разпалки от библиотеката на бившето текезесе. Избра опипвайки една и понечи да я хвърли към пламъците. Нещо го спря.
Погледна я.
"Старецът и морето" на Хемингуей.
Асан затвори очи и си помисли:
-Ех, дееба, хубаво му е било на Ернестото в пустата Куба- и се унесе..
-----------------------------------------------
На терасата на една малка стая в евтин кубински хотел, седеше Хемингуей и тъжно гледаше. Нищо не го радваше вече тук, нито потракването на любимата му пишеща машина Ремингтон, нито кутията с пури Кохиба.
Притихналата като котка в полумрака шоколадена красавица предизвикваше в него само досада. Любимите му доскоро мохито, дайкири и куба либре не внасяха привичния покой в душата му.
Хемингуей затвори очи.
Писна ми - помисли си той - искам да се махна от този проклет остров.
Колко е добре сега моят приятел Андре Моруа.., седи си в Париж, наслаждава се на Айфеловата кула, пийва си абсентчета и пощипва дупетата на изящните френски куртизанки. Ето така идва истинското вдъхновение .. и задряма..
-------------------------------------------------------
Мъглива вечер.
В една кокетна парижка мансарда, държейки книгата си "Мемоари" тихо придремваше Андре Моруа, прискърцвайки на люлеещия се стол.
Омръзна ми Париж - мислеше си тъжно той- вече нищо не ме вълнува тук. Абсента е забранен, Париж е пълен с чернилки, туристите безочливо плюят по минувачите от Айфеловата кула, Фоли Бержер е жива порнография, а куртизанките, куртизанкитеееее.. вече не можеш да разбереш коя е истинска от плъпналите травестити по Плас Пигал..
Крайно време е да сменя климата. Що ли не отида на гости на моя добър приятел Джоко Росич в България, да е полюбувам на една прекрасна зима, да пием ракия и да замезваме със домашна сланинка..
Андре затвори очи и книгата падна от коленете му...
----------------------------------------------------------
В малкото планинско селце снегът продължаваше да вали.
Джоко Росич седеше с Иван Иванов на широката дъбова маса.
-Дееба мамка му и мангал, задигна ни сланинката- горещеше се Джоко, чистейки пушката - сега как ше я пием тая пуста Ловешка ракия без мезе....
- Лошо, Джокоооо- обади се Иван надигайки бърдучето с ракийка - с тоя рекламен договор има да я пиееем цел живот .. :))