автор: azz

Опит за превод във думи на една прекрасна музика, създадена от King Krimson. Началото и е
Earth, stream and tree, encircled by sea-

Земя, поток, дърво, обвити от море....
И моят остров
С мойте залези и мойте тайни.
А аз- опразнена
От всякаква живителна енергия.
Без сили даже да погледна утрото,
Нетърпеливо тропащо по устните ми.
И нямам сили да прегърна звуците
От музиката на вълните...
И те с усилие прекрачват
Прага на безсънието ми.
Не мръдвам. Може би дори не дишам.
И някой друг, със ужас, с настървение,
С мистична сила
Обладава погледа ми
И го пришпорва да изброди хиляди пространства
Треперящи от безличие
И този друг е може би измислен
От кръвта ми- едничка глуха
За блажената ми нищностност.
Тя някъде е хукнала и иска да излезе,
Да лудува и да посрещне утрото,
За да прогони и обагри тишината.
Красивата ми тишина,
Изваяна със толкова усилие
От бялата прозрачност на нощта ми.
Кръвта се блъска с жадна безнадеждност
В очите ми, във устните, във пръстите...
И блъска, блъска, блъска
Разгневена,
Че съм я оковала, че съм я впрегнала
В хомота на живота си,
Че всеки ден я смушквам да преброжда
Все тъй същите артерии,
Да пропълзява все през тъмносините ми вени.
И тя пулсира, и крещи, и хапе,
И моли ме да я разпрегна,
За да излезе-
Навън, навън, навън,
На ведро...
А само стига до поляната
Със ягодите на сърцето ми.
Ах, колко искам да я пусна
Навън, навън, навън...
На моя остров
И да нарисувам с нея слънцето,
Когато се разделя с залеза...
Но във мига, във който го направя
Тя ще умре,
Защото ще е стигнала мечтата си
Да нарисува слънцето!