Отпуска се и ето отново
подхваща това
Вятър наричано някога.
Не се изморява
Криле?!... и без тях се носи сама,
без тъга.
Над това под нея
има мъничко тъмно петно
сянката й.
Дори не знае къде отива,
не че ще й свърши работа тук.
Това остана преди.