автор: perlitta

с краката на бабичка
от снопове съчки сглобени
и от сухи вени
пристъпва тъгата горчива
толкова жилава и нечуплива,
бавна,
отмерена
и почерняла,
влачи чувала с картофи
право към мен

бавно и сигурно пристъпва тъгата огромна,
във очите и мътно бяло перде,
всяка тежка, отмерена стъпка
тъпче буци горчилка във гърлото
и преглъщам тъгата във обли, сурови картофи

тя не бърза, но ще ме отмине
във някой разтегнат момент
със същата крачка отмерена,
все така суха и черна,
и повлачила своя чувал със сурови картофи
ще иде при други да пусне пердето в очите си