Хвърля се от скалата
но без страх, че ще умре.
Може да лети, дълго да лети.
И да се качи обратно
от полета нагоре
също може.
Духът й я води напред и напред,
където няма чувства,
където е само тя.
Слънцето не заслепява зрението
взима от минутата толкова Време
че да може да успее.
Знае, че ще успее.
Още един замах.
И още един - и готово.
Обратно се връща
след полета над себе си
открила каквото й трябва.
И отново застанала на ръба
на скалата в душата си,
се хвърля със сила,
с живот към и за себе си.
Крясъкът прогонва съмнението
затворила очи, с развети коси
за да се възкачи отново.