Тя познава гласа ти.
И говори с него.
Усмихната гледа.
Тишината е много
за нея.
След това у нея изчезва болката,
очите става слънчеви,
на тънките устни изгрява усмивка.
Чувствата я напускат,
но тя не умира.
Без ничия помощ се изправя
след падението си.
И разчита на себе си само.
Музиката я води напред,
музиката, извираща от душата й.
Без да съжалява
за изминалата нощ, тя знае
че вече е звезда у някого.
Че вече е звезда за себе си.
Сянката й вече не я плаши.
Свикнала е с нея.
Усмихва й се.
Както на себе си преди.