Гневно ви гледам в очите,
вие невинно насреща мълчите.
Чувам тишината ви страшна,
усещам с фибрите мой-спускате плаща.
Тъмно, злокобно и тихо,
после отново крещиме,
отново после крещиме
тъмно, злокобно и тихо.
Времето спряло!Димящи
чернеят стените.
Очите ми гледат ви вяло,
застинали виждат мъглите.