автор: peter_pan

La Belle Dame Sans Merci
Джон Кийтс
О какво ли може да те мъчи, рицарю в броня
Самотно скитащ се
Папурът е повяхнал в езерото
И не пеят птици.

О какво ли може да те мъчи, рицарю в броня
Толкова изпит и посърнал?
Хамбарчето на катерицата е пълно
И реколтата прибрана

Виждам лилия на челото ти
Влажна от мъка и трескава роса
А на скулите ти гаснеща роза
Бърза да повехне тя.

Срещнах една дама в полята
Красавица бе тя и дете на фея
Косата й бе дълга, стъпваше леко,
А очите й бяха диви.

Свих венец за главата й
И гривни също и уханни цветя
Тя ме погледна като че с обич
И тихо въздъхна тя.

Поставих я на пристъпващия ми жребец
И нищо друго не видях цял ден.
Защото настрани се навеждаше тя
И магическа песен пя на мен.

Тя ми намери корени сладки
И див мед и медена роса
И наистина каза на странен език
„Обичам те, наистина"

Тя ме заведе в пещерата й на елфа
И там тя плака и въздишаше безнадеждно
И там аз затворих нейните диви, диви очи
С целувки нежно.

И там тя ме приспа
И там аз сънувах - О какъв сън!
Последният сън който сънувах
На студения склон на хълма.

Видях аз бледи крале и принцове също
Бледи войни, смъртно бледи бяха те
И извикаха: „Красивата дама без милост
Те държи във плен"

Видях аз техните изгладнели устни в сумрака
С ужасно предупреждение зяпнали широко
И се събудих и се намерих тук
На студения склон на хълма.

И затова и се скитам тука
Сам самин и се разхождам блед
Въпреки че папура е увяхнал в езерото
И не пеят птици.