автор: Gorqsht_snqg

Не се обръщай назад и към мене -
та аз съм слабост и плач непростим.
Че и миг изживян не навреме
е изгубен. И страшно горчи.

Че и миг не докоснат от чувства,
непопил от тъга или гняв,
неизтръпнал от щастие лудо,
пропилян е. Но когато все пак

се наситиш на чужди зеници,
вкусил радости, мъки и яд,
и опитал от всички камшици
на живота. И грешен, и прав

Погледни към прозореца стъклен
и хлада му със устни допри.
Той не свети отдавна. Но вътре
аз ще чакам един горчив миг.