автор: miglena

Пролог:
Оглеждай се в очите ми, любов моя!
По-истинска приказност от твоя образ
като потомък на Огледалко имало ли е?!?
Едно време:
Преди Дуалността, Кралица Сияйнозара
деляла трона с Крал Мракски и двамата
управлявали в хармония мирното царство,
населено с лъчисти, сияйноцветни същества
от изящни мисли и грациозна трепетност.
Първородната:
щерка те нарекли Светлена и сгодили за
Принц Огледалко от съседното кралство,
в което живеели човешки образи, отразени
във вода, по седеф и в излъскано сребро.
От обич Светлена заченала и сътворила
близнаци, които пожелали да се срещнат
с образа, вдъхновил любимата им майка.
Помислено - сторено:
Близначката Вяра открила Принц Огледалко
на границата между отражения и видения,
двамата се обгърнали с ефирна обвързаност и
оттогава Верността е двер към фантазността.
Близнакът Неверие обаче затърсил къде е
и кой е в "действителност" неговият отец и ...
Поверието:
разчупили се на хиляди парченца от Неверието
всички огледално-отразяващи повърхности ...
а потомците на Принц Огледалко все очакват
своите Про-Светлени, които да ги видят с Вяра,
да ги докоснат без Неверие и да ги заобичат
такива, каквито СА, а не каквито биха ги искали.
Епилог:
Има една зареяна планета, жителите на която
се оглеждат в огледални стъкла и питат
своите образи: "Това АЗ ли съм"?!?
... и сами избират дали да Вярват ...