автор: Izabella

В каквото искаш
ти я моделираш,
но както и да я извайваш
все е грешна.
И как да разбереш
коя е истинската,
идеалната
и всеотдайната...
В ръцете ти се гърчи,
плачи,
стене.
Крещи от болка
или от наслада.
Без име
и без възраст,
страст
от урагани.
Жената
като глина е студена,
ала докоснеш ли я
става тя вълшебна,
а формата и
винаги е в тебе.