автор: Nadie

Лили дрънна третото голямо на екс и махна на бармана за още едно. В обърканата й глава плуваха мазни и тежки мисли. Беше си оплела краката около високото столче и, вкопчена в празната чаша, приличаше на аптекарска змия в крайно тежко душевно състояние. Барът беше пълен с еднакви костюмирани мъже с табелки по реверите, заметнали вратовръзките като фишута и наливащи се с бира. Явно някакъв семинар я на счетоводители, я на банкери. Мъчеше се да не им обръща внимание. Не беше възможно да реши! Имаше нужда да осмисли най-шантавия ден в живота си.
Беше грозна като жаба. Няма лъжа, няма измама. Брадавичеста кожа, крив нос и зеленикав тен на лицето. Явно принц не я беше целувал съвсем както си трябва и метаморфозата беше частична. За сметка на това се радваше на божествено тяло, което правеше контрастът още по-гаден. Кел файда като си с добро сърце. Мъжете гледат циците и лицето, а за душата евентуално се замислят в пенсионна възраст, когато имат нужда от другарка в живота, която "да обича домашния уют, да не пие, да не пуши и да е материално осигурена". Всяка възможна стотинка Лили заделяше за пластична операция. Все още стигаха само за половинка нос.

Идеята я озари един ден на плажа в Слънчев бряг, когато Мери я сръга в ребрата със заговорническото: "Глей там кво става!". Две двутонни румени девойки с цици като боздугани, рокерски шкембета и задници от по декар и нещо препускаха по пясъка, влачейки на буксир шезлонги, всеки увенчан с по един готин, строен, рус и секси мъж. Пуснаха шезлонгите под чадърче, разлюляха плажа с едно тежкотоварно скок-подскок и се бухнаха в плитчината като двойка китове-самоубийци. Зацапаха с дебели балдури и заизвиваха разбойнически басища към момците си: "Com see the crabs! God, 'ey bite hard, don' 'ey!"*. После изпълзяха от водата и весели писъци се юрнаха да пръскат половинките си с вода. "Е т'ва ми го обясни! Да си помъкнеш от Англия слоница-шегобийка, като само се огледай наоколо какви българки има!", каза възмутено Мери. "Възможно ли е това да е любов!" Лесно й беше на Мери - не че беше красавица, но всичко й беше правилно и на място. "Кокълът, ако беше тук, щеше удар да получи, животното му претенциозно!", омерзено отбеляза Мери. Въпросният Кокъл - ниско, кривокрако и космато мъжле, живя с нея почти година. Беше известен с това, че нямаше жена, на която да не намери някакъв недостатък. Не признаваше нито миски, нито холивудски звезди - на едната й били увиснали циците, другата имала целулит. Накрая отмъкна билетите за сватбеното им пътешествие с Мери и духна за Испания с една кривогледа руса кучка с шини на зъбите.

Като се прибраха в София, Лили заседна пред компютъра и не миряса, докато не изпрати на два-три английски сайта за запознанство кратко съобщение: "Търся си духовния близнак." След седмица получи снимка, от която я гледаше кривоглед олигофрен с рядка косица, клепнали уши, вежди като коминочистачески четки и чувствена усмивка - лош колаж, съшит с бели фотошоп конци. Под снимката се мъдреше бележка: "За това пък отвътре блестя!" Снимката стоеше добре, забодена на таблото над бюрото й. Караше да се кикоти здравословно всеки път, когато погледът й се закачеше за нея.

Sunny наистина се оказа слънчево същество с мъглив замък в Шотландия, благородническа титла и непрофукани още наследствени богатства. Отношенията им се развиха простичко, по протокол - пълно съответствие на вкусовете и възгледите за живота, сладки виртуални мигове заедно, червени рози по куриер и месец по-късно билет за Лондон.

И без билет можеше да хвръкне - на собствен ход, че да натовари и още стотина пътници, барабар със свръхбагажа им, на крилете на щастието. Разбраха се Sunny да я чака на Хийтроу. Паролата беше коледна шапка на главата и червена роза между зъбите. Лили наистина се надяваше, че снимката е била просто колаж, макар че това вече нямаше кой знае какво значение. Майка й, като разбра каква е работата, сдипли в куфара ръчно бродирана копринена риза с шевица, икона на Свети Георги Победоносец и домашна сливова с треви и билки в една резбована дървена бъклица за зетя. На протестите на Лили направи широк кръст, наскуба здравеца от съндъчето на балкона, изля един леген вода по стълбите и се прибра да поплаче на прозореца, докато таксито отнася дъщеря й.

От вълнение загуби розата и шапката още в самолета. Излезе от терминала за багажа и се бутна в двете прекрасни очи, които сканираха пътниците. Коледната шапка увенчаваше водопад от руси коси в модерна прическа, под палтото напираше пищен бюст, а яркото червило от устните сигурно оставяше следи по дръжката на розата. Мамка им на английската граматика, липсата на родове и на гей-демокрацията! Лили подмина удивително красивата Sunny, хвана в просъница летищния шатъл и се ковна в първия попаднал й хотелски бар.

"Госпожице, някакъв проблем ли има? Хотелът разполага с психолог, ако желаете помощ." Барманът я гледаше с професионална загриженост. Откъде да знае, тъпият му англичанин, че три големи английски уискита са равни едва на три малки ракии. Три малки ракии, както знае всеки българин, могат да пратят на борсата за безработни цяла кохорта психолози. Особено в съчетание с душеприказчик. Лили реши да експериментира. Сложи тежка ръка на рамото на момчето и на чист български изфъфли театрално "Ти мене уфашафаш ли ме, а! Сваляй гащи да проверя си ли мъж, или не си, рийши!" Така, разговор да се завърже. Реакцията на бармана я шашна. Като ревна тоя ми ти човек, че като заблъска с лапа по бара! "Смяната ми свършва след половин час. Ако си толкоз курназ, ела, ш'ти покажа." После по-меко добави: "Само трябва да не спираш да ми говориш, че си първия жив българин, когото виждам от две години насам!" Георги. Софиянче. Тръгнал на мач, па взел, че останал. От дума на дума Лили му разказа всичко. "Нали уж външността нямаше значение. Просто духовният ти близнак се подвизава в женско тяло. Не би трябвало да ти пука особено". Изгледа я хитро и зачака капанът на думите да щракне. Пукаше й и още как. Страстта, трупана с години, се взриви в тясната квартира на момчето, изпотроши скромните мебели и изтърбуши матрака. На сутринта Георги се измъкна на пръсти за работа и остави Лили заспала, омотана в съдраната копринена риза с шевицата, с блажена усмивка на прекрасно, нежно лице.

________________________________________
* Илати вижти раците! Божке, как щипят само!