автор: Mysticism

Там, в сърцата се свряла малка тъжна Болка
и нежно пари нашите души в блаженство на тъгата
и питаш ли Я, нея Болката, коя е всъщност тя
ще ти изстене тихо, че е символа на тишината.

Със леки и безплътни стъпки броди
като блудница в разгара на безсънна нощ
и крие в себе си безмълвни крясъци и вопли
а крясъка изпълнен е с бездънна тиха мощ.

И оня вопъл отекващ във душите ни
след грохота на рухващата стъклена илюзия
разтърсвайки ни връща ни мечтите ни
защото Болката е пред щастието неизбежната
прелюдия...