автор: deathlotos

Слънцето грее но студ пронизва всичко в мен
Слънце грее навън но студено е отново.
Усмивка грее на устните ми но в сърцето ми е лед.
Отново ме любимата предаде
Отново страдам аз ранен.

Кога ли щастие ще има,
Щастие безоблачно и чисто.
Кога ли всичко ще е розово и свято,
А не греховно и лъжливо.....

Любов моя,слънце мое!!
Защо предаде ме отново ти?
Аз ти дадох всичко без да искам нищо.
А ти заби ми ножа безжалостно и надълбоко.

Сега умирам аз в адски мъки.
Но заслужил ли съм аз участа жестока?
Или пллащам чужди грехове,
Които вече много са за моето сърце.

Преглъщам аз отново но моето сърце се къса.
Събери го както капките дъждовни аз събрах.
Събери ги както цветята събират росата.
И накрая кажи ми ОБИЧАМ ТЕ !!!!!