автор: URAGANNNN

Погледнах тялото си - като статуя красиво,
юмруци свих, усетих силата във мен
и с нея в миг и нещо животинско, диво-
бездънен кратер бълващ всеки ден.

Замислих се и рязко, като с бич замахнах
и вой клокочещ гърлото изпълни,
очите свиха се, със злобата се сраснах,
сърце аз нямах - мракът го погълна.

После спрях, мълчах, не казвах нищо
и бавно усмивка пастта ми разтвори,
светнаха зениците - поточе чисто -
във тялото човекът заговори.

Усещам, знам, че в мен са двама,
но къде съм аз тогава? Що е аз?
Днеска правда, а утре измама,
кой е прав - ревът? Тихият глас?

Не искам да пиша, защо ли? Защото,
бих събрал купища листи със злоба...
...и красиви поеми, дорде свърши животът...
НЕ!!!
Пак ще пиша - за трима тесен е гробът!!!

18.07.1994